the unrelenting sparks

Когато разбрах, че съпругата ми Пасифая току-що е родила уродливо космато бебе, съм припаднал. Свестявали са ме дълго. Идвайки на себе си, осъзнах, че трябва да взема решение. А то бе завинаги да залича от земята това същество. Но не можех да го убия. Нямах сили. Искаше ми се да го удуша с голи ръце, но съвестта не ми даваше. Затова поръчах на своя верен приятел Дедал да построи лабиринт. Да, там е мястото на урода. Вечно да се лута. Минотавърът трябваше да бъде затворен. Трябваше да окова гнева си... По това време воювахме с атиняните. Егей беше силен и могъщ цар, но ние ги победихме. Въпреки това аз загубих един от синовете си. Затова наложих данък. Волята ми бе на всеки девет години четиринайсет младежа да бъдат принесени в жертва. И така животът ми трябваше да стане по-справедлив. Но мъката ме пропиваше. Яростта стихна, но ме разяждаше всяка вечер. Виното не помагаше. Отново беше лято. Сухо и горещо, същото като порочното лято, в което се роди Минотавърът. Онова чудовище, което вл

„Къщи, заводи и летища, огънят превръща в пепелища” Роден в българския град, носещ звучното име Червен бряг, Недко Солаков израства и очертава своята самоличност на фона на социализма, който неминуемо оказва огромно влияние върху творчеството на днешния авангардист. Самият той казва, че повреме на перестройката започва да вижда какво е и да не харесва този строй. Ако трябваше да нарисувам картина на тема „Историите на Недко Солаков”, бих използвала предимно червената боя. В средата на картината бих изобразила една река или просто вода, воден басейн, а самият Недко Солаков бих го поставила седнал на брега с потопен крак във водата. В самата вода бих оставила да „плуват” някогашния мавзолей на Георги Димитров, червената звезда и куп други родни символи на соц времето. А защо бряг? Защо червено? Вярвам в неслучайните неща и мисля, че всеки човек се ражда точно там, където трябва да се роди и тогава, когато трябва. За да познаваме Недко Солако такъв, какъвто е днес, трябва да присъства и Ч