the unrelenting sparks

it definetely sounds like a song but actually it's sth more. it has an exclamation mark. and is sth to be explicited. life. a short word whispering out of its simplicity... life. a dream or here-and-now? life. the irresistable force driving us. driven by god. love. love actually. actually is life... standing in front of 2010, sitting comfortably in my bed, thinking about the future and the past i'm alone. the cell is not ringing. it's quiet. i'm grasping the moment. and that moment is just breathing. a light breath just before the same play is played again but with different plot, heroes and heroines. place and time unknown. conditions - unpredictable. desires - steady and waiting to overflow. two swords and two words. yes or no. here or there... what about our community? although it's crowded, it is still lonely in its metal shell. a shivering thief... done?! waiting for the miracle? always looking forward? well, we are trying to be here, to live now, but what we a

Есе върху филма на Жан Люк Годар от 1963г. „Презрение” Камий беше отново красива. Както всеки ден. Носеща се във въздуха леко и ефирно. Рееща се в своята самота. С леки стъпки като на пантера тя обикаляше покрива на вилата. Търсеше отговори. Намери решение. Рязко изчезна зад завесата от красив пейзаж... След минути вече се целуваше със своя любовник. Мъжът и видя всичко. Та нали тя искаше той да ревнува. По всичко си личеше, че тя е нещастна. Но защо трябваше така да прави? Защо искаше да накара мъжа си да почувства нещо, на което не е способен, а именно ревност? Любовта, колкото и красива, е и капризна. Незадоволена и ранима. Тя е питаща и искаща. Тя властва и бива убита! Гледам те, а ти презираш ме. Виждаш ме, а аз се взирам. С копринена кожа, ухаеща на вятър, тичам пред теб. Нахално хитро, бавно дишам. Вдишвам рязко. Дръзко гледам. Теб! Това бе бележка, която тя остави на леглото преди да си тръгне. Захвърли купата с плодове. Разпилявайки се върху пода, една червена ябълка застана в