the unrelenting sparks

да брандираш е трудно. да брандираш е изкуство. както се видя в курса на Деси Бошнакова - Управение на връзките с обществеността. да, приятно, да челънджинг е, но е и опасно. съзнаваме ли колко лесно може даден имидж да бъде сринат - да се срине. как е по-добре да се каже? ако той сам се срива, това означава, че той е могъл да предотврати положението, довело до криза. икономическа, каква ли не. дори криза на личността. ако за БиПи - правят хубаво Irish Cream Capuchino/Cappuccino при пребиваването ми в Америка го опитах и у мен си остана доста добър имидж /работеха до късно, беше под носа ми/ като краен клиент - е важно да си навсякъде и да си добър, това достатъчно ли е? ако за японец, това значи харакири, то за мен какво значи? между Япония и САЩ, тук в България. как бих постъпила аз като специалист по ПР. Обама, да, там е. кой е моят Обама? зад кого стоя, пред кого трябва да застана и да заявя, че ще оправя ситуацията? случая с черните пеликани потресе света. затлачи се. забави се. с

hi, пиша днес, когато ми дойде вдъхновението. хм, и то от храна! както и да е. работя си аз и огладнявам. решавам да отида до хладилника да видя що иде оттам. виждам някакви неща, вадя, слагам в чиния. гледам всичко зелено. даа, и навън е зелено. но не спокойно зелено, а от онова шумното. когато хората са дупе до дупе и викат ли викат. сядам отново на балкона. да хапна. в зелено. около зелено. но не ми е спокойно. определено. зелената вълна залива, но при отлива остава "хайдеее, jump" и от водата остана само зеленото...