the unrelenting sparks

ок, за да не си загубя читателите в блога ми, реших да го дам по-позитивно, а именно и така се чувствам междудругото ;) реших да пиша за Велинград, защото ми се пише. искам да лея думи на белия екран, така както едно време са се изливали думи върху белите листа. и така, във Велинград беше чудно. чудно не е точната дума всъщност. бих казала изначално уравновесяващо моя дух и душа. горещ градус на джакузи, леден вятър от гората и обратното. лека прохлада, пронизваща телата ни в приятния басейн. снимки, много снимки. всякакви. бяхме подготвени дори за подводни изживявания хаха. след като са готови, ще кача задължително ;) тааа. разходка с един симпатичен човек с таксито също вля енергия и сили в нас. да, той имаше добрата воля да ни покаже къде именно се крият' местните добри' хотели. за следващия път сме решили да посетим хотел Макси. красиво място в борова гора на хълм, гледащ целия град. а вечерта дори светеха целите четири на брой сгради, представляващи хотел Макси. подобно на

Велинград. хубав малък български град. 'СПА град'. като че ли уморена от големия, се вмъквам в малкия град. резервирах стая за двама. като че ли уморена от сингъл битието, се пренасям там, в града побиращ двама, както обича да казва един приятел - градът за двама. СПА удоволсвтия в небитието... навън вали, а в душата е сухо. сухо и сиво. сиво е времето. а в пространството бледнеят ярки цветове - на дъга, на тъга и на песен.