the unrelenting sparks

когато загубиш дирята, а тя загуби себе си, всичко придобива смисъл на безсмислие... когато намериш себе си, а дирята намери теб, откриваш, че времето загубило е всички нишки. и продължаваш напред. по пътя към себе си...

денят продължи да е весел и след веселия сън. в главата му беше тя. сънува я гола. по-гола, отколкото я беше 'виждал'. стана и се облече. посегна към телефона, за да я покани за сутрешно кафе. сети се, че тя го познаваше като нея - най-близката и приятелка. затова реши да действа импулсивно. така, както не правеше по принцип. в главата му беше мъгляво, по-мъгляво и от времето навън. никой не знаеше какво ще се случи през деня. нито тя. нито той. срещнаха се случайно. пак в магазина за кафе, несъбудили се от нощта още. той знаеше, че тя обича напористите мъже като силното кафе, което обичаше. а той винаги беше искал да е такъв. дори и в женското си тяло. знаеше, че всичко е толкова преходно и така относително. знаеше го не само от книгите, а и от собствения си живот. искаше да покаже на приятелката си една истинска същност на мъжа. това да бъде верен на себе си и да е смел. затова я погледна многозначително, а тя разбра. нямаше нужда от много обяснения и скоро след това, в

имало едно време една жена. тя била женствена, красива, привлекателна, а понякога и изкусителна. но един ден, в късната утрин на една ранна есен нещо странно се случи с нея. събуждайки се след един от онези странни нейни сънища, тя стана от леглото мъж. разтегна си широките рамене и впи поглед в своята нова реалност. тази на новото си изкусително мъжко тяло. странно, но не се стресна. при предизвикателството да бъде мъж, ако и за винаги. но вътре в себе си усещаше женските енергии на природата. мислеше, както една жена би мислила. действаше - пак по нежен начин. но всичко отвън изглеждаше по друг начин. като слезе в магазина да си купи кафе, понеже беше свършило, продавачката я, т.е. го изгледа интересно. очите и разкриха своя интерес по нескрит начин. смешно - жената в мъжко тяло се усмихна не за да отвърне на интереса, а защото се почувства като истински мъж. денят продължи с подобаващото за слънчевия ден вътрешно горене от прехласването. колко съм красив/а, казваше си жената в мъжки

Вдигаме щорите и се будим от поредния сън, от поредната среща, връзка. Но дали сме се събудили за промяната? Мадам Лиу, Лиза и Лара се събраха отново след своите неуспешни или не дотам успешни срещи на чашка топла женска солидарност, преглътвайки горчивия коктейл не дотам 'сладка' мъжка (не)подправеност. Разсъждавайки върху чашите, дозите и 'приема' на менюто на живота, те се смееха. ха-ха-ха. Прозвуча гръмовно в кафето хистеричен букет от женски гласове. И трите грации харесват мъже в различни възрастови групи. Например Гейшата е привлечена от 30-40 годишните, а Куртизанката от мъжете до 30 максимум. Над 40 до 50 години би приела в обятията си Амазонката. ок, приемаме, че всеки си има така наречения вкус. вкус? ами ако сетивата ни са толкова притъпени, че дори и вкус вече нямаме? ! това е въпрос отговор. явно. край. /до следващото продължение/

всички прилики с действителността са илюзорни... Ох нз вече какво да си облекаааа тотално се обърках! Разглезено квичи в чата 19 годишна девойка. Незнаенето за това какво точно искат жените e въпрос по-стар от света сигурно. Аз също не знам. не, не какво искам :) /е, може би малко/ Имам предвид - колко точно старо е чудеnето за това какво да си облечем, какво искаме и т.н. .... Събрали се три млади жени на кафе. Едната заговорила, другата продължила, третата довършила, но разговорът така и не завършил. Какво искат жените от един мъж? профил 1: направен от Гейшата или Мадам Лиу нормален! за бога какво значи нормален? има се предвид здрав психически и физически по възможност. не, нормален е смешно. не, нормален не е смешно. на първо място, казва Мадам Лиу, мъжът Трябва да е Нормален! следва ' творец '. това означава някакъв нормален човек на изкуството. арт мъж. може би леко непокист. свободен, фриволен?! това са само догатки. по-натам: хумористичен ! хм, на дали списващ вестник

тихо кротко си плета тихо и вглъбено гледам себе си в теб а ти излизаш изпод плетката 10.10.10г.

Филмът на журналиста Иван Гарелов от 1979г. ни шокира, предизвиква и като че ли замайва. Камбоджа е празна, но истинска. Още първите кадри ни представят една зловеща действителност – една обезлюдена държава – страна без хора. Едно лице на истинско страдание. Видеото започва със звук от тракащи по паважа обувки. Пълна тишина е в мъртвия град Пном Пен, а е ден като ден. Сякаш дори смъртта е осиротяла. Гарелов и операторът са по следите на доктор Тиенг Терпи, съпруг на българка и баща на невръсно момченце. Изчезва безследно както хиляди други камбуджански лекари. Всъщност те всички са избити от Червените кхмери. Може би историята не познава толкова жестоки зверства, станали през 20ти век, освен зловещата Втора световна война. Не само са избити милиони души, не само че градът е празен, голямата драма е, че всичко е сторено като че ли без наказние в пълна тишина и абсолютно безвъзвратно. Да, журналистът Иван Гарелов усеща това и е потресен. В търсенето само на един доктор-призрак, той сре