Обичам те на пресекулки, малки, мънички светулки, на мрака в нощта... мъничка тъга една. Обичам те на мънички парченца, всяко поотделно, китно, лекичко прибрано между двата съня... Да. Искам да те преглъщам, на малки глътки свежест, в тъмното, в земното, в нашето пространство. На виното пенливостта, ухаеш сладко... Като на виното росата там, в точката на небосклона. * * * Върховете на пръстите ми обичат те... Нежно, бавно за теб движат се. Не се напрягай, отпусни ги тези струни. Музиката е за теб. Там, в теб...
направи ме на кристали карамел, разтопи ме, сетне събери ме пак или за детайлите на моето ежедневие...