Пропускане към основното съдържание

Венера в Риби

Страница, посветена на позицията на планетата Венера в знака Риби -  нежността, емоционалност, мечтателност, романтика и състрадание. 


Тук говорим за наталната позиция на планетата, а не за транзитната. Ако тя транзитира в знака Риби, то тогава душевната ранимост и емоционална нестабилност нарастват. Целият свят става сякаш тънък и прозрачен, полутоновете и сенките играят съществено значение – както в положителните, така и в отрицателните емоции.

Интуицията, особено в областта на чувствата и любовните взаимоотношения рязко се засилва, спокойно можете да й се доверите. Внимавайте да не „зациклите“  в емоционалните си и любовни проблеми. Има опасност  да идеализирате своя любим, трудно ще го виждате в реалната му светлина.

Коментари

  1. Аз съм Жар птица устремена към Слънцето и висините Искам да летя високо ЛЕТЕТЕ с мен Безброй лица безброй слънца безброй звезди Галактика комети Аюрведа Най хубаво ми е преди разсъмване когато се събуждам на рамото на мъж и сенките вплитат в светлото и тъмно то Душата ми е като перла скрита в раковина пропита с аромата на утрешната роса Създадена съм да те обичамцветялястовица в полет отгирлянди и Син синчец и бели маргарити Ален мак и бръшлян Лястовица в полет от гирлянди Море Лунна светлина Чакам на завоя да ти кажа че те обичам Бели цветя и бръшлян Лястовица в полет от гирлянди Море Сърцата ни се вплитат в сребърен пръстен диамант Няма да те дам моя любов Тръгвам да търся брод там където няма път и пътека Вън ваши нощ.Слънчево момиче Скандално съм красива гола и възбудена Нека да се любим под дъжда ИСКАМ ДА летя високо ЛЕТЕТЕ с мен

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Аз съм много искрена Обичам те безумно Аз съм Жар птицата която е скрита в гората Любовта топи ледаИзгори да светиш.Жарава тлеещи въглени Жарава Нестинарскитанц Искам да летя високо ЛЕТЕТЕ с мен Искам да летя високо ЛЕТЕТЕ с менАз съм Красива гола и възбудена Нека да се любим под дъжда Искам да летя високо ЛЕТЕТЕ с менБели коне на водопой алена стомна шарени черги Жарава Нестинарски танц Уморени крила свличат се Ангелски крила Тъгата сетопи в полет от гирлянди

      Изтриване
  2. Скрибуцащата каруца Огромна нива с ръб Любовта топи ледаИзгори да светиш.Незабравки син синчец и бели маргарити Ален мак и бръшлян Лястовица в полет от гирлянди Море Лунна пътека Вън вали Цяла нощ Слънчево момиче Скандално съм красива гола и възбудена Нека да се любим под дъжда Искам да летя високо ЛЕТЕТЕ с мен Бели коне на водопой алена стомна шарени черги Жарава От въглените на мъкатаизплети паяжена стълба и излез нагоре Бъди просто човек Когато ти е много тежко когато много страдаш обърни се към Бог Бог те обича Имам много начини да стигна до утре без болка и тъга Прегърни ме в обятията си разкъсай ме на парчета Искам да летя високо ЛЕТЕТЕ с менАз съм Жар птица устремена към Слънцето и висините Искам да летя високо ЛЕТЕТЕ с мен Уморени крила свличат се Ангелски крила Тъгата се топи втъма Слънчево момиче Скандално съм красива гола и възбудена Нека да се любим под дъжда Сърцата ни се вплитат в сребърен пръстен с диамант Огнена любовна лава Безброй лица безброй слънца безброй звезди Галактика комети Аюрведа Галактика сезон Листопад Змиорка Забързани светулки Пясъчен Дворец

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

На тавана

Беше зима, а беше топло. Беше лято, а студът се разстилаше като ледена ръкавица. Есен – но гореща. Пролет, ала носеща всепроникващ леден полъх. На Малвина й беше студено. Тя все още носеше своята розова рокля с дантели, с която беше облечена в деня на купуването й. Куклата беше капризна като Маги, своята пораснала притежателка. Кънките за лед бяха покрити с прах и чакаха да бъдат обути. Сигурно Ивчо, внукът на собственика на къщата, скоро щеше да дойде и да ги обуе. Отново щеше да си помечтае, че ги кара. Дядо Никола обичаше своите внучета, както никой друг на света. *** Слънцето прокара пръст и докосна лицето на Малвина. Тя се пробуди от своя студен сън. Усещаше, че на тавана витаеше особен дух. Там бе първата целувка на родителите на Маги и Ивчо. Скрити от всички, те обуваха кънките и си мечтаеха, че карат. Там дядо Никола идваше много често, за да си спомни отминалите дни. Там беше мястото, което всички обичаха. Случваха се интересни неща. Там се случваха чудеса. Дядо Никола се кач

С какво „Къде сте вие, д-р Тиенг Терпи и всички останали?” въздейства? (Анализ на драматургичното и журналистическото майсторство във филма.)

Филмът на журналиста Иван Гарелов от 1979г. ни шокира, предизвиква и като че ли замайва. Камбоджа е празна, но истинска. Още първите кадри ни представят една зловеща действителност – една обезлюдена държава – страна без хора. Едно лице на истинско страдание. Видеото започва със звук от тракащи по паважа обувки. Пълна тишина е в мъртвия град Пном Пен, а е ден като ден. Сякаш дори смъртта е осиротяла. Гарелов и операторът са по следите на доктор Тиенг Терпи, съпруг на българка и баща на невръсно момченце. Изчезва безследно както хиляди други камбуджански лекари. Всъщност те всички са избити от Червените кхмери. Може би историята не познава толкова жестоки зверства, станали през 20ти век, освен зловещата Втора световна война. Не само са избити милиони души, не само че градът е празен, голямата драма е, че всичко е сторено като че ли без наказние в пълна тишина и абсолютно безвъзвратно. Да, журналистът Иван Гарелов усеща това и е потресен. В търсенето само на един доктор-призрак, той сре

Часовник

Часовникът изоставаше с времето. Дали се опитваше да нагмогне себе си в борбата с него. А после пък бързаше. Стрелките се движеха ожесточено. Напред, напред, напред. После пак назад, назад ... Мария не можеше да го разбере, но го приемаше. Харесваше й да се обърква. Разбира се, винаги гледаше часовника на ръката си, който никога не й изневеряваше, но този на стената в стаята й беше любим. Беше същият като нея. Всеки ден различен. С различен заряд и настроение. Часовникът беше обемист и червен. Пластмасов, а с такова хубаво тиктакане. Беше й подарък от родителите й след тяхна командировка извън страната. За да и напомня за времето. Което не чака, а има свой характер. Непроменящ се. Измерващ секундите и миговете живот. Тя се чувстваше стара. Като повяхнал божур. Беше като невинно кокиче, смачкано от калта на пролетта. Чувстваше, че дупката, ямата на младостта й няма край. Но как можеше едно младо момиче да се чувства така. Имаше приятели, с които се разбираше, но... Загледана в часовника