С какво „Къде сте вие, д-р Тиенг Терпи и всички останали?” въздейства? (Анализ на драматургичното и журналистическото майсторство във филма.)
Филмът на журналиста Иван Гарелов от 1979г. ни шокира, предизвиква и като че ли замайва. Камбоджа е празна, но истинска. Още първите кадри ни представят една зловеща действителност – една обезлюдена държава – страна без хора. Едно лице на истинско страдание.
Видеото започва със звук от тракащи по паважа обувки. Пълна тишина е в мъртвия град Пном Пен, а е ден като ден. Сякаш дори смъртта е осиротяла. Гарелов и операторът са по следите на доктор Тиенг Терпи, съпруг на българка и баща на невръсно момченце. Изчезва безследно както хиляди други камбуджански лекари. Всъщност те всички са избити от Червените кхмери.
Може би историята не познава толкова жестоки зверства, станали през 20ти век, освен зловещата Втора световна война. Не само са избити милиони души, не само че градът е празен, голямата драма е, че всичко е сторено като че ли без наказние в пълна тишина и абсолютно безвъзвратно. Да, журналистът Иван Гарелов усеща това и е потресен. В търсенето само на един доктор-призрак, той среща много несретни души, страдалци, духове на покойници. Една жестока атмосфера на омраза и абсолютен човешки геноцид. Той интервюира балерина, а също и човек с особено жестоката професия на убиец на деца. Срещите му са винаги простички на улицата – там, близо до малкото останали хора. Озвучаването е тежко и трудно поносимо. Непрекъснатото виене на сирена засилва допълнително следването на драматургичната нишка, а именно ‘преследването’ на д-р Тиенг.
Гарелов се приближива все по-близо до реалността, която дори е обезценена. Множеството пари по земята, които той подхвърля като вестници, е именно ефект на личностно присъствие, с което ни се показва, че това определено не е театър.
Въпросът на Гарелов остава неотговорен и висящ празен в празна Камбоджа. Слънцето пече, тишината е непрестанна. Но хората като че ли не показват много емоция по лицата си. Tихи те разговарят за зверствата над тях спокойно, примирено, с преобладаващо рацио, а не емоция. Те рядко се усмихват, а това е разбираемо.
С какво ни въздейства въпросът на Гарелов остава загадка. Всеки усеща въздействието по различен начин, но определено останките буквално от хора в част от кадрите потрисат зрителя. Като всяка картина, така и филмът на журналиста, стигнал пръв чак до Камбоджа, за да ни покаже видяното, използва различни вложени в себе си неща, с които "спечелва" гледащия в своята хипнотична психоза.
Видеото започва със звук от тракащи по паважа обувки. Пълна тишина е в мъртвия град Пном Пен, а е ден като ден. Сякаш дори смъртта е осиротяла. Гарелов и операторът са по следите на доктор Тиенг Терпи, съпруг на българка и баща на невръсно момченце. Изчезва безследно както хиляди други камбуджански лекари. Всъщност те всички са избити от Червените кхмери.
Може би историята не познава толкова жестоки зверства, станали през 20ти век, освен зловещата Втора световна война. Не само са избити милиони души, не само че градът е празен, голямата драма е, че всичко е сторено като че ли без наказние в пълна тишина и абсолютно безвъзвратно. Да, журналистът Иван Гарелов усеща това и е потресен. В търсенето само на един доктор-призрак, той среща много несретни души, страдалци, духове на покойници. Една жестока атмосфера на омраза и абсолютен човешки геноцид. Той интервюира балерина, а също и човек с особено жестоката професия на убиец на деца. Срещите му са винаги простички на улицата – там, близо до малкото останали хора. Озвучаването е тежко и трудно поносимо. Непрекъснатото виене на сирена засилва допълнително следването на драматургичната нишка, а именно ‘преследването’ на д-р Тиенг.
Гарелов се приближива все по-близо до реалността, която дори е обезценена. Множеството пари по земята, които той подхвърля като вестници, е именно ефект на личностно присъствие, с което ни се показва, че това определено не е театър.
Въпросът на Гарелов остава неотговорен и висящ празен в празна Камбоджа. Слънцето пече, тишината е непрестанна. Но хората като че ли не показват много емоция по лицата си. Tихи те разговарят за зверствата над тях спокойно, примирено, с преобладаващо рацио, а не емоция. Те рядко се усмихват, а това е разбираемо.
С какво ни въздейства въпросът на Гарелов остава загадка. Всеки усеща въздействието по различен начин, но определено останките буквално от хора в част от кадрите потрисат зрителя. Като всяка картина, така и филмът на журналиста, стигнал пръв чак до Камбоджа, за да ни покаже видяното, използва различни вложени в себе си неща, с които "спечелва" гледащия в своята хипнотична психоза.
Едно уточнение, д-р Терпи е имал момиченце,а не момченце.
ОтговорИзтриванеСъпругата му беше моя учителка по френски език Маргарита Тиенг.
Дъщерята се казва София по мои спомени.