Беше зима, а беше топло. Беше лято, а студът се разстилаше като ледена ръкавица. Есен – но гореща. Пролет, ала носеща всепроникващ леден полъх. На Малвина й беше студено. Тя все още носеше своята розова рокля с дантели, с която беше облечена в деня на купуването й. Куклата беше капризна като Маги, своята пораснала притежателка.
Кънките за лед бяха покрити с прах и чакаха да бъдат обути. Сигурно Ивчо, внукът на собственика на къщата, скоро щеше да дойде и да ги обуе. Отново щеше да си помечтае, че ги кара. Дядо Никола обичаше своите внучета, както никой друг на света.
***
Слънцето прокара пръст и докосна лицето на Малвина. Тя се пробуди от своя студен сън. Усещаше, че на тавана витаеше особен дух. Там бе първата целувка на родителите на Маги и Ивчо. Скрити от всички, те обуваха кънките и си мечтаеха, че карат. Там дядо Никола идваше много често, за да си спомни отминалите дни. Там беше мястото, което всички обичаха. Случваха се интересни неща. Там се случваха чудеса.
Дядо Никола се качи на тавана в търсене на сладко от кайсии. Въпреки студеното лято, дръвчетата на двора дадоха много плод и кайсиите бяха сочни. Ръката му потрепна, когато докосна старата снимка от сватбата с баба Данка. Някогашната красива булка отдавна си беше отишла от тази земя. Останаха само сладките спомени, по-сладки от кайсиите на двора. Той най-много я усещаше до себе си там, на тавана. Усещаше присъствието й. Вечно усмихната и добра баба Данка беше чудна жена. Различна от всички други баби. Тя правеше най-хубавото сладко. Дори и на плевел можеше да вдъхне сладък вкус. Коленичил на тавана, той доближи ръце една в друга и се помоли. За здраве на внуците, за свое също. Правеше го често. Защото обичаше внуците си повече от всичко, а и баба Данка обичаше.
Тя му се привидя, както често ставаше. Беше в бяло като булка. Беше мила и с красива усмивка. Беше обгърната в светлина, а идваше от тъмното. Спря се пред него и го погледна в очите. Усмихна се леко и каза:
- Там, горе, ми липсваш.
- Знам, Данке. И ти на мен тук, долу. Децата тичат, смеят се, все за баба Данка се сещат.
- Това е добре. Но скоро ще ме забравят. Скоро тази къща също няма да я има...
***
Изчезна. Дори и сянка не остана след нея. Дядо Никола взе сладкото и заслиза надолу. Същата вечер той я сънува. Пак в бяло, но този път тя не му проговори. А само му подаде ръка. Той я хвана и тръгнаха напред към гората. През боровете от времето, когато бяха млади. Беше зима, а беше топло.
Страхотен разказ. Направо настръхнах докато го четях. Страшно много ми харесва как си преплела усещанията на сезоните, как си изразила нещо толкова красиво, как в посления момент има нещо толкова вълшебно, непринадлежащо на този свят! Браво, Мило! Очарована съм, наистина имаш талант :-) Стискам палци! Заслужаваш да спечелиш!
ОтговорИзтриванеХаресвам начина, по който си играеш с времето. Очаквах таванът да е стар и прашен, а той ме изненада с "мирис на пролет".
ОтговорИзтриванеЗа да погледнем към тавана, вдигаме поглед нагоре,а Мина е вдигнала личната си летва на представата си живота до отвъдните висини на необятната,вечна и всеприсъстваща любов!
ОтговорИзтриванеАбе яко е. Бих го чел даже и ако е по-дълго, а по принцип чета само наръчници и вестници
ОтговорИзтриванеМина, тъй съкровено е това, на което си дала живот, а името му е живот :) Невероятни мигове на... красота.
ОтговорИзтриванеМинче, хубаво, но кратко :) Обичам таваните,наистина там са спомените :)
ОтговорИзтриванеУспех!
Девора
Браво, страхотен е! Успех и продължавай да пишеш, имаш талант!
ОтговорИзтриванеМного хубав разказ, сякаш накъсани моменти, а в същото време толкова преливащи и проникновени мисли и чувства :))) успех
ОтговорИзтриванеМило, страшно талантлива си!!!:))) Стискам палци да спечелиш!!! Много любов и красота има в този разказ, поздравления!!!:*
ОтговорИзтриванеstrahotno e naistina ....nadqvam se da spe4eli6,za6toto zaslujava da bade oceneno....uspeh
ОтговорИзтриванеtsveti
super si, miloo...iskame oshte... cunki.iliana
ОтговорИзтриванеcunki:))) bravos!!!
ОтговорИзтриванеСтрахотен разказ :)
ОтговорИзтриванеБраво
Bravo, milo. Davai vse taka!
ОтговорИзтриванеRazkazyt e neveroqten! Az v momentna sym an vylna Liubov i se pitah da li ima vechna liubov...
ОтговорИзтриванеRazkazyt me ubedi, che ima i vqrvam, che ima ... !!!
От живописната картина ти лъха на нещо истинско и лично,което ти носи онова сладко и объркано чувство на носталгия,но с достатъчно привкус на оптимизъм. ;)
ОтговорИзтриванеПристрастен към живота и влюбен в приключенията ;)
Много добре се справяш, успех! :)
ОтговорИзтриванеСтруваше си чакането! Успех!
ОтговорИзтриванеОт тавана на къщата към тавана на света, страхотно преплетена символика, Минчо! Успех!
ОтговорИзтриванеМного мъчно ми стана за добрите, обичащи се старци, но няма защо, тъй като са отишли на едно по-добро място, където любовта им ще е вечна...Браво, Мина, вдъхнови ме! Аз съм ценител на абстрактното писане..,а и с тези кайсии...ммм...сториха ми се истински и сякаш разказът ти доби техния вкусен цвят :-P
ОтговорИзтриванеЗдрасти, Минче. Хубав разказ си написала. За момент си помислих че четя разказ на някой от старите български класици. Началото малко не ми се връзва с духа на останалата част, но като цяло ми харесва. Поздравления!
ОтговорИзтриванеБраво, Минче :))
ОтговорИзтриванеБлагодаря на всички, които ме подкрепиха.
ОтговорИзтриванеБлагодаря за топлите думи, горещите съвети в "студените дни"...
Зима е, но е топло :)