Докъде трябва да стигне нещо, та да бъде оценено на 20ст.
Когато преди е струвало 200 долара.
Ще разберете, ако останете с мен и историята ми за едни дънки, струващи 20ст!
Беше горещ ден на изток. Слънцето почти червено в своята ярост препичаше гущерите по скалните образувания, отрупани с пясъка на вечността. Беше горещо и за работниците китайци. Малки, дребни и гладни те шиеха ли шиеха. Със страст, струваща 5 долара на ден. Пот капеше от челата им. Капеше върху памучния плат в синьо. Дебел, твърд и здрав. Като нервите на бедните наемници.
Те хвърляха готовите ушити продукти в колички, които профучаваха бързо покрай тях и металните им приятели шевните машини. После панталоните биваха опаковани в кашони, които на свой ред прелитаха хиляди километри, за да бъдат новият моден другар на милиони хора по цял свят.
И така част от тях стигнаха до Америка. Страната на неограничените възможности. Така се чувстваше и един хомосексуалист, израстнал в горещ пустинен щат. Отишъл да учи моден бизнес в световния център на модата Ню Йорк. Неограничен, пълен с възможности, той свърши с лекциите си за деня и се отправи към Пето авеню. Все пак баща му беше магнат. Бяха богати хора. Там, на пето авеню, той видя своята поредна изгора. Дънките! За него нищо не продължаваше повече от 6 месеца. Семестърът му беше 6 месеца. Кучето му оживя само шест месеца. Любовта на майка му към мъжете беше с дълготрайност 6 месеца. Гардеробът му се сменяше на всеки 6 месеца. Всичко беше шест месечно. И тъй като знаеше преходността на всичко около него, той разбра че любовта му към дънките, в които се влюби, ще издържи само 180 дни. А може би и по-малко...
И толкова. Все пак той влезе в магазина, в който миришеше на свежа зелена ябълка, и се отправи към красивата продавачка с дръпнати очи. Не разбра дали тя флиртуваше с него, защото вече не мислеше за нищо друго освен за новата одежда, която след часове ще докосва краката му на шумно парти у негов приятел.
Маскиран като член на кънтри клуб, той се отправи към апартамента на колегата си от колежа. Още с влизането си, той забеляза своята поредна жертва. 6 часа или 6 дни. Този път не искаше и да предположи. Награбиха се след 3 часово шмъркане, опияняване и мазохистично гледане очи в очи. Озоваха се на голямо легло със сатенена завивка. Ами да! Не всичко беше грубо и краткотрайно. Младото русо момче, мишената на нашия герой, дръпна силно копчето на новите сини дънки, обвиващи се като добре стегнат корсет около мускулестите крака на модния студент.
Дънките усещаха всеки мускул, който бече добре оформен с помощта на редовни тренировки. Усетиха напрежение. От какво ли? Копчето се скъса. Русото момче се извини на изправения бъдещ моден бог, застанал като Аполон на хълм. Той махна с ръка и падна в нощта.
Дънките вече бяха мръсни. Без копче. Лежаха на пода в стаята. Заслужаваха ли това. Та те едва бяха купени. За 200 долара. На кой ли му пукаше. Най-малкото на модерния аполон. Не му тежеше нищо. Той беще мъдър и усещаше, знаеше и изповядваше философията на преходността като сила на битието.
След пода те се озоваха в пералнята, където се срещнаха със свои френдове. Пак от пето авеню. Пак произведени в страна близо до изгряващото слънце. И пак пренесени на крилете на огромни птици до голямата ябълка.
Но не по-различни от своите братя, те всички имаха един край. Кофата. Кофата за употребявани дрехи. Но този път на 158 авеню. Те полетяха към бъдещото си превъплъщение. Да прелетят отново хиляди километри на крилете на птици, но в обратната посока. Към изгряващото слънце. Някъде, където могат да бъдат оценени. Където ще спасят хора и техните надежди. Където ще бъдат спуснати отвисоко като подарък, като бебе, овито в бели пелени.
Щъркелът ги спусна на аерогара София. Минаха през всякакви митници, а после и през химически отделения. Бяха пръскани, прани, почти драни.
***
Бяха оценени на 20 стотинки в една студена петъчна сутрин в центъра на същата София. В магазина, пълен с хора, бедни, миришещи, всякакви. Вече нямаше реещи се зелени ябълки във въздуха, а на продавачката и липсваха няколко зъба. Авенюто беше далеч от Пето. Далеч беше и философията за преходността. В София всичко течеше бавно. Като измама. Измамно беше студеното време. Както измамно бавно огънят се разгаря в полето. Илюзиите на хората в магазина бяха далеч от модата. Бяха по-близо до хляба от 80 стотинки и дрехите от 20.
Мръсни дънките отново на пода лежаха, за да бъдат пак вдигнати и превърнати в имитация на радост. Поне до утре.
Когато преди е струвало 200 долара.
Ще разберете, ако останете с мен и историята ми за едни дънки, струващи 20ст!
Беше горещ ден на изток. Слънцето почти червено в своята ярост препичаше гущерите по скалните образувания, отрупани с пясъка на вечността. Беше горещо и за работниците китайци. Малки, дребни и гладни те шиеха ли шиеха. Със страст, струваща 5 долара на ден. Пот капеше от челата им. Капеше върху памучния плат в синьо. Дебел, твърд и здрав. Като нервите на бедните наемници.
Те хвърляха готовите ушити продукти в колички, които профучаваха бързо покрай тях и металните им приятели шевните машини. После панталоните биваха опаковани в кашони, които на свой ред прелитаха хиляди километри, за да бъдат новият моден другар на милиони хора по цял свят.
И така част от тях стигнаха до Америка. Страната на неограничените възможности. Така се чувстваше и един хомосексуалист, израстнал в горещ пустинен щат. Отишъл да учи моден бизнес в световния център на модата Ню Йорк. Неограничен, пълен с възможности, той свърши с лекциите си за деня и се отправи към Пето авеню. Все пак баща му беше магнат. Бяха богати хора. Там, на пето авеню, той видя своята поредна изгора. Дънките! За него нищо не продължаваше повече от 6 месеца. Семестърът му беше 6 месеца. Кучето му оживя само шест месеца. Любовта на майка му към мъжете беше с дълготрайност 6 месеца. Гардеробът му се сменяше на всеки 6 месеца. Всичко беше шест месечно. И тъй като знаеше преходността на всичко около него, той разбра че любовта му към дънките, в които се влюби, ще издържи само 180 дни. А може би и по-малко...
И толкова. Все пак той влезе в магазина, в който миришеше на свежа зелена ябълка, и се отправи към красивата продавачка с дръпнати очи. Не разбра дали тя флиртуваше с него, защото вече не мислеше за нищо друго освен за новата одежда, която след часове ще докосва краката му на шумно парти у негов приятел.
Маскиран като член на кънтри клуб, той се отправи към апартамента на колегата си от колежа. Още с влизането си, той забеляза своята поредна жертва. 6 часа или 6 дни. Този път не искаше и да предположи. Награбиха се след 3 часово шмъркане, опияняване и мазохистично гледане очи в очи. Озоваха се на голямо легло със сатенена завивка. Ами да! Не всичко беше грубо и краткотрайно. Младото русо момче, мишената на нашия герой, дръпна силно копчето на новите сини дънки, обвиващи се като добре стегнат корсет около мускулестите крака на модния студент.
Дънките усещаха всеки мускул, който бече добре оформен с помощта на редовни тренировки. Усетиха напрежение. От какво ли? Копчето се скъса. Русото момче се извини на изправения бъдещ моден бог, застанал като Аполон на хълм. Той махна с ръка и падна в нощта.
Дънките вече бяха мръсни. Без копче. Лежаха на пода в стаята. Заслужаваха ли това. Та те едва бяха купени. За 200 долара. На кой ли му пукаше. Най-малкото на модерния аполон. Не му тежеше нищо. Той беще мъдър и усещаше, знаеше и изповядваше философията на преходността като сила на битието.
След пода те се озоваха в пералнята, където се срещнаха със свои френдове. Пак от пето авеню. Пак произведени в страна близо до изгряващото слънце. И пак пренесени на крилете на огромни птици до голямата ябълка.
Но не по-различни от своите братя, те всички имаха един край. Кофата. Кофата за употребявани дрехи. Но този път на 158 авеню. Те полетяха към бъдещото си превъплъщение. Да прелетят отново хиляди километри на крилете на птици, но в обратната посока. Към изгряващото слънце. Някъде, където могат да бъдат оценени. Където ще спасят хора и техните надежди. Където ще бъдат спуснати отвисоко като подарък, като бебе, овито в бели пелени.
Щъркелът ги спусна на аерогара София. Минаха през всякакви митници, а после и през химически отделения. Бяха пръскани, прани, почти драни.
***
Бяха оценени на 20 стотинки в една студена петъчна сутрин в центъра на същата София. В магазина, пълен с хора, бедни, миришещи, всякакви. Вече нямаше реещи се зелени ябълки във въздуха, а на продавачката и липсваха няколко зъба. Авенюто беше далеч от Пето. Далеч беше и философията за преходността. В София всичко течеше бавно. Като измама. Измамно беше студеното време. Както измамно бавно огънят се разгаря в полето. Илюзиите на хората в магазина бяха далеч от модата. Бяха по-близо до хляба от 80 стотинки и дрехите от 20.
Мръсни дънките отново на пода лежаха, за да бъдат пак вдигнати и превърнати в имитация на радост. Поне до утре.
Коментари
Публикуване на коментар