The grass was greener,
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
The light
was brighter,
Защото аз съм птица устрелена:
The taste
was sweeter,
на смърт е моята душа ранена,
The
nights of wonder,
на смърт ранена от любов...
With
friends surrounded,
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми що значат среща и разлъка?
The water
flowing,
И ето аз ви думам: има ад и мъка -
The endless
river,
и в мъката любов!
For ever and
ever…
Ножицата на живота се разтваря все по-широко. С единия крак слизам надолу, с другия се качвам нагоре.
Непонятно ми е, бързо, бавно, някак странно. Искаш твърде много от мен, а аз искам дори повече от теб.
Къде ще свърши тази песен? Как ще се престорим, че всичко това е правилно?
Не е очаквано, даже е недотам обмислено. Искам всичко и нищо.
Не чакам вече аз. Всичко е пред мен.
За теб говоря, тебе виждам. Няма те, но си навсякъде.
Ножицата къса времето на пресекулки. Изтича пясъкът в часовника. Времето лети. А ти си все още там...
Защо езикът ни е грапав? Не само заради вкусовите луковици, но и заради нишковидните папили, чиято функция е осезание. Езикът ни има фина механична чувствителност, въпреки че рядко го ползвамe с тази цел.
ОтговорИзтриване