Пропускане към основното съдържание

Публикации

This article is not about the past, it is about the longing for the future...

"Monti is an eclectic neighborhood in the city center, with both bohemian and classical elements. Archaeological sites like Trajan’s Markets and Nero’s Domus Aurea palace occupy its southwestern edge. Family-run trattorias, hip wine bars and funky vintage boutiques are tucked in its piazzas and back streets, and draw a mix of expats, students and locals. The streets Via Nazionale and Via Cavour are the area's main commercial strips."



I would love to go back there one day. I have been to Rome three times in my life which for me personally is quite insufficient. Rome is Love. Rome is Wine and of course Peroni :) Rome is not only FOOD but something so special, so wordless...
I don't want to sound naive or light but it is just my truth. 

This article is not about the past at all. What happened, happenED. (END)

It is simply about the longing for the future!
Скорошни публикации

Животът е прекрасен...

Кой е Николай Ердман и защо не би искал да бъде в Народния театър? Театър на абсурда в самия театър на абсурда, може би? ...

... Хриптенето беше объркано за такова при сърдечен удар. Този път Дарин Ангелов не слезе в публиката да спасява човешки живот. Защото "то" само беше объркано. Сбъркано. Младостта хрипти под звуците на боен бас...

Ердман пише пиесата, когато е на 28 години. След нея не написва нищо за театъра. Занимава се със сценарии за анимационни филми, приказки и пр. По думите на режисьора Александър Морфов "Това не е пиеса за самоубийство, не е пиеса за смърт, а за един човек, който открива отново живота, открива колко животът е прекрасен. Една много светла в основата си идея трябва да остане след този спектакъл. Един човек, който стига до ада, за да разбере всъщност, че животът е нещо много ценно. Текстът е почти на Ердман, изчистил съм някои неща, които са твърде социалистически, за диктатурата на Сталин, които просто нямат връзка със съвременния човек. Тов…
Just me. Myself and I. What do you feel now?
Oh, I beg you... Don't come to my dreams without permission, do away, stay away, you are my river coming high...
ТУКА Е ТАКА / РАЗКАЗ НА МИНА ПЕТРОВА имало едно време… стоп. така започват приказките, а аз не искам да разказвам приказки. ок, почвам отначало. ако в днешно време можем да сбъдваме мечтите си като в приказките, то приказките щяха да бъдат едновремешните романи. стоп. май пак нищо не казах и не ме разбрахте. искам да кажа, че ако ти не ме разбираш, аз няма как да те разбера, защото комуникацията е двупосочна все пак, нали така?! комуникацията е диалог, а не два монолога… „чук-чук“, чува се чукане на вратата. казвам „влез!“ ох, майка ми пак иска нещо да ми дудне на главата. значи, тази жена не разбра ли, че ме влудява. не разбра ли, че няма да стане нейната само да ми прекъсва мислите. не стига че са малко и трябва да ги записвам постоянно в тефчерче или на уърд на компа, че сега и това, да чука, нахълтва и разконцентрира собствената си бавно развиваща се дъщеря. оф, писна ми. нищо. сега ще инстаграмна поредната си снимка на маминия кекс, а може и на граха на татко – също не е л…
Does it matter when it's perfect? Do you care when it's wrong? Do you feel the beat when there's nothing else to feel? How you feel makes you feel the beat. It pushes you inside, makes you freak, makes you feel the heat...
As you and me proceed, we carve our names in our memories. As you and me – we have the power to be what we want to be. To see the sky, to feel the heat. To be unique, to feel the breath… As you and me carve our names, we never turn back to the place where we used to be. As the sun goes down. We never look back.