С какво „Къде сте вие, д-р Тиенг Терпи и всички останали?” въздейства? (Анализ на драматургичното и журналистическото майсторство във филма)
Филмът на журналиста Иван Гарелов от 1979г. ни шокира, предизвиква и като че ли замайва. Камбоджа е празна, но истинска. Още първите кадри ни представят една зловеща действителност – една обезлюдена държава – страна без хора. Едно лице на истинско страдание.
Видеото започва със звук от тракащи по паважа обувки. Пълна тишина е в мъртвия град Пном Пен, а е ден като ден. Сякаш дори смъртта е осиротяла. Гарелов и операторът са по следите на доктор Тиенг Терпи, съпруг на българка и баща на невръсно момченце. Изчезва безследно както хиляди други камбуджански лекари. Всъщност те всички са избити от Червените кхмери.
Може би историята не познава толкова жестоки зверства, станали през 20-и век, освен зловещата Втора световна война. Не само са избити милиони души, не само че градът е празен, голямата драма е, че всичко е сторено като че ли без наказние в пълна тишина и абсолютно безвъзвратно. Да, журналистът Иван Гарелов усеща това и е потресен. В търсенето само на един доктор-призрак, той среща много несретни души, страдалци, духове на покойници. Една жестока атмосфера на омраза и абсолютен човешки геноцид. Той интервюира балерина, а също и човек с особено жестоката професия на убиец на деца. Срещите му са винаги простички на улицата – там, близо до малкото останали хора. Озвучаването е тежко и трудно поносимо. Непрекъснатото виене на сирена засилва допълнително следването на драматургичната нишка, а именно ‘преследването’ на д-р Тиенг.
Гарелов се приближива все по-близо до реалността, която дори е обезценена. Множеството пари по земята, които той подхвърля като вестници, е именно ефект на личностно присъствие, с което ни се показва, че това определено не е театър.
Въпросът на Гарелов остава неотговорен и висящ празен в празна Камбоджа. Слънцето пече, тишината е непрестанна. Но хората като че ли не показват много емоция по лицата си. Tихи те разговарят за зверствата над тях спокойно, примирено, с преобладаващо рацио, а не емоция. Те рядко се усмихват, а това е разбираемо.
С какво ни въздейства въпросът на Гарелов остава загадка. Всеки усеща въздействието по различен начин, но определено останките буквално от хора в част от кадрите потрисат зрителя. Като всяка картина, така и филмът на журналиста, стигнал пръв чак до Камбоджа, за да ни покаже видяното, използва различни вложени в себе си неща, с които "спечелва" гледащия в своята хипнотична психоза.
Едно уточнение, д-р Терпи е имал момиченце,а не момченце.
ОтговорИзтриванеСъпругата му беше моя учителка по френски език Маргарита Тиенг.
Дъщерята се казва София по мои спомени.
Мисля че са живяли в Койнаре
Изтриване