The grass was greener , Душата ми е стон. Душата ми е зов. The light was brighter , Защото аз съм птица устрелена: The taste was sweeter , на смърт е моята душа ранена, The nights of wonder , на смърт ранена от любов... With friends surrounded , Душата ми е стон. Душата ми е зов. The dawn mist glowing , Кажете ми що значат среща и разлъка? The water flowing , И ето аз ви думам: има ад и мъка - The endless river , и в мъката любов! For ever and ever… Ножицата на живота се разтваря все по-широко. С единия крак слизам надолу, с другия се качвам нагоре. Непонятно ми е, бързо, бавно, някак странно. Искаш твърде много от мен, а аз искам дори повече от теб. Къде ще свърши тази песен? Как ще се престорим, че всичко това е правилно? Не е очаквано, даже е недотам обмислено. Искам всичко и нищо. Не чакам вече аз. Всичко е пред мен. За теб говоря, тебе виждам. Няма те, но си навсякъде. Ножицата къса времето на пресекулки. Изтича пясъкът в часовника. Врем
Обичам те на пресекулки, малки, мънички светулки, на мрака в нощта... мъничка тъга една. Обичам те на мънички парченца, всяко поотделно, китно, лекичко прибрано между двата съня... Да. Искам да те преглъщам, на малки глътки свежест, в тъмното, в земното, в нашето пространство. На виното пенливостта, ухаеш сладко... Като на виното росата там, в точката на небосклона. * * * Върховете на пръстите ми обичат те... Нежно, бавно за теб движат се. Не се напрягай, отпусни ги тези струни. Музиката е за теб. Там, в теб...