Някои неща не могат да бъдат очаквани. Те просто се случват без дори да знаем защо. Всеки от нас знае защо е тук, но никой не знае какво ще му се случи на следващия ден. Това е така, защото е така. Но едно не мога да разбера. Защо, когато всичко е наред, се появява нещо, което обърква Всичкото. Като например сладката почивка в събота следобед, прекъсната от една статия. Статия, колкото в рамките на нормалното (очакваме подобна статия в подобното списание/вестник), толкова и смущаваща. Лятото. Вечната тема около месеците, започващи с Ю. Всичко ни затрупва с въпроси от сорта: "Къде ще почивате?", "Как смятате да прекарате отпуската си?" и т.н., и т.н. Сякаш това е от жизнена важност?! Наистина е досадно да се чувстваш "задължен" да почиваш, да ходиш някъде, въобще да даваш обяснения. А може би и да знаеш какво искаш... Същото е и с въпросите за Нова година. "Кога?", "Къде?", "Как?", "С кого?" и едва ли не "Защо?...
направи ме на кристали карамел, разтопи ме, сетне събери ме пак или за детайлите на моето ежедневие...