the unrelenting sparks

Някои неща не могат да бъдат очаквани. Те просто се случват без дори да знаем защо. Всеки от нас знае защо е тук, но никой не знае какво ще му се случи на следващия ден. Това е така, защото е така. Но едно не мога да разбера. Защо, когато всичко е наред, се появява нещо, което обърква Всичкото. Като например сладката почивка в събота следобед, прекъсната от една статия. Статия, колкото в рамките на нормалното (очакваме подобна статия в подобното списание/вестник), толкова и смущаваща. Лятото. Вечната тема около месеците, започващи с Ю. Всичко ни затрупва с въпроси от сорта: "Къде ще почивате?", "Как смятате да прекарате отпуската си?" и т.н., и т.н. Сякаш това е от жизнена важност?! Наистина е досадно да се чувстваш "задължен" да почиваш, да ходиш някъде, въобще да даваш обяснения. А може би и да знаеш какво искаш... Същото е и с въпросите за Нова година. "Кога?", "Къде?", "Как?", "С кого?" и едва ли не "Защо?...

Запитвали ли сте се някога кога всъщност е възникнала идеята за думата "да оцелееш", "оцеляване"?! Кога за първи път човекът е изпитал онова усещане, че животът му е в опасност, застрашен?! Дали това не е било тогава, когато първобитният човек, заобиколен от група мамути, е бягал ли бягал към своето убежище, желаещ единствено да си направи своята "гнус"-нещо за хапване, както казваше Нанси от един анимационен филм. Да. Още от най-най-ранните години от развитието на човешкия индивид, същият е бил в центъра на толкова много опасности, бил е епицентърът на всичко случващо се , мишената на дивите зверове, на околната среда, на Бог, а може би и на самия себе си в стремежа си към развитие и усъвършенстване. Дали обаче само тогава homo sapiens-ът е бил под натиска на всичко и всички, и е трябвало да оцелее. Не. Всеки ден човек е изправен пред стена от изпитания и трудности, която стена трябва лека-полека, а може би и силно, и изведнъж да разбие. Всички знаем, че ...

Пътуваме в Космоса и двамата треперим, не защото е студено, а защото някак си трептим. Има ли Любов, уви, нека да не питаме, защото е магия, а, не трябва да разбираме. Дали е закъсняло нашето стремление душа в душа да слеем в сладко опиянение ?! февруари, 2006г.

Тема: Грозната стойка от Палма де Майорка с китайски произход О, Музо, възпей оня гибелен гняв на Мина за стойката с китайски произхид. Възпей, ако ли не, млъкни, махни се... Възпей оня гибелен гняв към Соки, затова, че накърни моя артистичен изблик от цветове. Запей и ти черна Музо онази злоба, която струи от мен поради простотиите на някои недообразовани люде! Ако ли не, недей отваря раззинали гневни усти! 2006г.

* * * Гледам Луната и мисля за теб. Гледам я и си мисля дали не я гледаш и ти. Да, някъде там, в далечината, седиш и гледаш Луната . . . и мислиш за мен!!! Но, ако помоля Луната да те целуне, дали ще успее. Уви, тя е твърде далеч. Може би, ще успее само да ти намигне. А може би ще прати някоя падаща звезда. Да. Тя ще я прати, защото моето желание ще е сбъднато: Ти - ще се усмихнеш . . . !!! февруари 2006г.