Запитвали ли сте се някога кога всъщност е възникнала идеята за думата "да оцелееш", "оцеляване"?! Кога за първи път човекът е изпитал онова усещане, че животът му е в опасност, застрашен?! Дали това не е било тогава, когато първобитният човек, заобиколен от група мамути, е бягал ли бягал към своето убежище, желаещ единствено да си направи своята "гнус"-нещо за хапване, както казваше Нанси от един анимационен филм.
Да. Още от най-най-ранните години от развитието на човешкия индивид, същият е бил в центъра на толкова много опасности, бил е епицентърът на всичко случващо се , мишената на дивите зверове, на околната среда, на Бог, а може би и на самия себе си в стремежа си към развитие и усъвършенстване. Дали обаче само тогава homo sapiens-ът е бил под натиска на всичко и всички, и е трябвало да оцелее. Не.
Всеки ден човек е изправен пред стена от изпитания и трудности, която стена трябва лека-полека, а може би и силно, и изведнъж да разбие. Всички знаем, че живеем в стресово съвремие, но не е ли и Средновековието стресов период, през който хората е трябвало да преминат, за да са това, което са днес.
Всеки един век си има своите катаклизми, "дупки" от историята, които сякаш трябва да бъдат изпълнени с човешка енергия, амбиция, та даже и с цената на един-много човешки живот-и. Императивите, предизвикани от менящата се опасна действителност, са се сменяли по-бързо и дните.
Интересен е фактът обаче, че всеки Божи ден изникват като гъби различни риалити шоута, които имат за цел подлагането на човека под пресата на напрежението. Абсурдно е това, че хората, постигнали толкова много през своето изкачване по еволиционната стълбичка, трябва отново да се върнат преди стотици години, ядейки корени, спейки под небето в името на екстремното усещане! Кому е нужен този излишен стрес?! Не ни ли е достатъчно ежедневното пресиране от страна на политическата "сцена-театър", дисхармоничната икономическа ситуация, културният прогрес-регрес, (решете Вие!)?! Ако съберем всичко това на едно място ще открием, че всъщност нямаме нужда от мощни стимуланти, които да се предават по телевизията.
Имаме нужда точно от това, от което имаме нужда, а то е тук и сега! Пред нас, около нас, у нас. Имаме я налице "околната среда" със своите неизменни дразнители, от които вече имаме алергия, имаме и амбицията да оцелеем-тази неувяхваща вяра в бъдното, в по-доброто. Така че, какво още чакаме?!
Да, наистина, да се качваме на многофункционалните лодки, предвидени и за летене, и за плаване, и т.н., и да тръгваме към морето от проблеми! А когато стигнем до него, да се хванем за ръка и да кажем:
"Ние ще оцелеем!"
юли, 2006г.
Коментари
Публикуване на коментар