Някои неща не могат да бъдат очаквани. Те просто се случват без дори да знаем защо. Всеки от нас знае защо е тук, но никой не знае какво ще му се случи на следващия ден. Това е така, защото е така.
Но едно не мога да разбера. Защо, когато всичко е наред, се появява нещо, което обърква Всичкото. Като например сладката почивка в събота следобед, прекъсната от една статия. Статия, колкото в рамките на нормалното (очакваме подобна статия в подобното списание/вестник), толкова и смущаваща.
Лятото. Вечната тема около месеците, започващи с Ю. Всичко ни затрупва с въпроси от сорта: "Къде ще почивате?", "Как смятате да прекарате отпуската си?" и т.н., и т.н.
Сякаш това е от жизнена важност?! Наистина е досадно да се чувстваш "задължен" да почиваш, да ходиш някъде, въобще да даваш обяснения. А може би и да знаеш какво искаш...
Същото е и с въпросите за Нова година. "Кога?", "Къде?", "Как?", "С кого?" и едва ли не "Защо?".
Не ги разбирам тези писачи. Те като че ли не осъзнават отговорността, която са поели, когато започват да ни разпитват. Но все пак, те трябва да изпишат своите писания, както и ние трябва да се оплачем от тях, за да бъде всичко наистина наред.
Не разбират ли, че стават глуповати с техните въпроси?! Наистина навсякъде сме затрупани с тези въпроси. И като че ли стават един вид наши проблеми. Ами, ако сме от нерешителните. От тези, които се притесняват да си поискат или не вярват, че могат...
Ето затова тези атаки са толкова неприятни. Защото ни карат да се замислим кое всъщност ни дразни, кой се явява дразнителят. Това, че нямаме време или това, че няма с кого.
Това, че ни е писнало от въпроси или това, че няма такива.
Неприятен става и съботният следобед...
Но едно не мога да разбера. Защо, когато всичко е наред, се появява нещо, което обърква Всичкото. Като например сладката почивка в събота следобед, прекъсната от една статия. Статия, колкото в рамките на нормалното (очакваме подобна статия в подобното списание/вестник), толкова и смущаваща.
Лятото. Вечната тема около месеците, започващи с Ю. Всичко ни затрупва с въпроси от сорта: "Къде ще почивате?", "Как смятате да прекарате отпуската си?" и т.н., и т.н.
Сякаш това е от жизнена важност?! Наистина е досадно да се чувстваш "задължен" да почиваш, да ходиш някъде, въобще да даваш обяснения. А може би и да знаеш какво искаш...
Същото е и с въпросите за Нова година. "Кога?", "Къде?", "Как?", "С кого?" и едва ли не "Защо?".
Не ги разбирам тези писачи. Те като че ли не осъзнават отговорността, която са поели, когато започват да ни разпитват. Но все пак, те трябва да изпишат своите писания, както и ние трябва да се оплачем от тях, за да бъде всичко наистина наред.
Не разбират ли, че стават глуповати с техните въпроси?! Наистина навсякъде сме затрупани с тези въпроси. И като че ли стават един вид наши проблеми. Ами, ако сме от нерешителните. От тези, които се притесняват да си поискат или не вярват, че могат...
Ето затова тези атаки са толкова неприятни. Защото ни карат да се замислим кое всъщност ни дразни, кой се явява дразнителят. Това, че нямаме време или това, че няма с кого.
Това, че ни е писнало от въпроси или това, че няма такива.
Неприятен става и съботният следобед...
Коментари
Публикуване на коментар