... Хриптенето беше объркано за такова при сърдечен удар. Този път Дарин Ангелов не слезе в публиката да спасява човешки живот. Защото "то" само беше объркано. Сбъркано. Младостта хрипти под звуците на боен бас...
Ердман пише пиесата, когато е на 28 години. След нея не написва нищо за театъра. Занимава се със сценарии за анимационни филми, приказки и пр. По думите на режисьора Александър Морфов "Това не е пиеса за самоубийство, не е пиеса за смърт, а за един човек, който открива отново живота, открива колко животът е прекрасен. Една много светла в основата си идея трябва да остане след този спектакъл. Един човек, който стига до ада, за да разбере всъщност, че животът е нещо много ценно. Текстът е почти на Ердман, изчистил съм някои неща, които са твърде социалистически, за диктатурата на Сталин, които просто нямат връзка със съвременния човек. Това е една история за един обикновен малък човек.
Малкият човек и в Русия, и в СССР, и в САЩ, е същият малък човек, който е и тук. По какво се различават те - че гледат различни канали телевизия и сигурно псувните им звучат по различен начин. Всъщност историята е за малкия човек, който най-после разбира какво означава да си истински човек, което той открива 30 минути преди смъртта. Ако можем да се научим да гледаме на живота по същия начин, като че ни остават 30 минути, тогава сигурно по различен начин ще се държим в обществото, с близките си и децата си. Едва тогава можеш да проумееш, че животът ти минава напразно, че си живял, както казва героят ми, за статистиката. Основната идея е да открием живота отново, да го открием и заобичаме, живот, в който имаме едно насъщно парче, колкото да се нахраним, не да се оядем, да пируваме. Да имаме до нас хора, които ни обичат, които се грижат и милеят за нас, хора, които ние също обичаме.
И какво повече му трябва на човек, за да бъде в крайна сметка щастлив?! Често смятаме, че той е ужасен, и започваме да се самосъжаляваме, да се самообвиняваме, да мислим за самоубийство. Но светът е толкова красив - когато не си тежко болен, когато хората около теб са здрави. Не бива битовите несгоди и малките проблеми да ни отказват от различния поглед..."
А сега малко за коментарите в публичното пространство за постановката.
Както виждаме в коментари 20-26, настроенията, които тя предизвиква у зрителя, са очаквано изключително поляризирани. От "удивителна" до "голяма грешка". Е, грешка, ама човешка, нали? :) Изкуството винаги е имало за цел да споделя. Да споделя свое собствено мнение именно и чрез автора, актьора, художника или всеки друг, който "изразява себе си".
Както всеки има правото да хрипти, стига да не пречи на нечие друго право - да гледа, например...
Коментари
Публикуване на коментар