Пропускане към основното съдържание

2 в 1 ...

Какво стана това лято с мен ?!
Ами какво. Първо станах студентка в НБУ.
От този факт съм наистина много щастлива! :)
Ще уча масови комуникации. Изпълних си една моя мечта...
Но това, което ме направи истински щастлива бе фактът, че успях да отида на гости на един мои много добър притятел в Рим. Е, не жидях папата, но това не е въобще важно.
Няма какжо да коментирам престоя ми там, защото ще остана без думи и разказът ми ще затъпее. хехехе.
Бях на моренце. В китното градче Приморско.
Бях с наште, после дойдоха кръстницата ми и синът и.
Купонът беще на 6. Ходихме до Лозенец. Невероятно беше там. Красота ви казавам. И невероятна романтика. Абеее, нямам думи. Искаше ми се да остана поне за месец. Въпреки че бяхме там септември, нямаше значение за мен.
Таа, Приморско никак не ми омръзна за 17-те дни, в които бях там. Иначе и миналата година пак бяхме там.
Никак не ми се тръгваше. Времето не беше от най-добрите.
Но нали знаете, че когато човек иска нещо, силно, то просто става. Имах нужда от море. Отидох и го получих.
Пясъкът, водата, чайките...
Хората по плажа. Мирисът на плажно мляко. Невероятно. Космично.
Прекрасно. Обичам го морето.
И Черно море, и Тиренско море. Въпреки че е изключително солено...
Това лято беше най-хубавото и щастливо лято, което съм имала!
Благодаря ти, Господи!

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

С какво „Къде сте вие, д-р Тиенг Терпи и всички останали?” въздейства? (Анализ на драматургичното и журналистическото майсторство във филма)

Филмът на журналиста Иван Гарелов от 1979г. ни шокира, предизвиква и като че ли замайва. Камбоджа е празна, но истинска. Още първите кадри ни представят една зловеща действителност – една обезлюдена държава – страна без хора. Едно лице на истинско страдание. Видеото започва със звук от тракащи по паважа обувки. Пълна тишина е в мъртвия град Пном Пен, а е ден като ден. Сякаш дори смъртта е осиротяла. Гарелов и операторът са по следите на доктор Тиенг Терпи, съпруг на българка и баща на невръсно момченце. Изчезва безследно както хиляди други камбуджански лекари. Всъщност те всички са избити от Червените кхмери. Може би историята не познава толкова жестоки зверства, станали през 20-и век, освен зловещата Втора световна война. Не само са избити милиони души, не само че градът е празен, голямата драма е, че всичко е сторено като че ли без наказние в пълна тишина и абсолютно безвъзвратно. Да, журналистът Иван Гарелов усеща това и е потресен. В търсенето само на един доктор-призрак, той сре...
2 коментара
Прочетете още

На тавана

Беше зима, а беше топло. Беше лято, а студът се разстилаше като ледена ръкавица. Есен – но гореща. Пролет, ала носеща всепроникващ леден полъх. На Малвина й беше студено. Тя все още носеше своята розова рокля с дантели, с която беше облечена в деня на купуването й. Куклата беше капризна като Маги, своята пораснала притежателка. Кънките за лед бяха покрити с прах и чакаха да бъдат обути. Сигурно Ивчо, внукът на собственика на къщата, скоро щеше да дойде и да ги обуе. Отново щеше да си помечтае, че ги кара. Дядо Никола обичаше своите внучета, както никой друг на света. *** Слънцето прокара пръст и докосна лицето на Малвина. Тя се пробуди от своя студен сън. Усещаше, че на тавана витаеше особен дух. Там бе първата целувка на родителите на Маги и Ивчо. Скрити от всички, те обуваха кънките и си мечтаеха, че карат. Там дядо Никола идваше много често, за да си спомни отминалите дни. Там беше мястото, което всички обичаха. Случваха се интересни неща. Там се случваха чудеса. Дядо Никола се кач...
23 коментара
Прочетете още

The grass was greener...

The grass was greener , Душата ми е стон. Душата ми е зов. The light was brighter , Защото аз съм птица устрелена: The taste was sweeter , на смърт е моята душа ранена, The nights of wonder , на смърт ранена от любов... With friends surrounded , Душата ми е стон. Душата ми е зов. The dawn mist glowing , Кажете ми що значат среща и разлъка? The water flowing , И ето аз ви думам: има ад и мъка - The endless river , и в мъката любов! For ever and ever… Ножицата на живота се разтваря все по-широко. С единия крак слизам надолу, с другия се качвам нагоре. Непонятно ми е, бързо, бавно, някак странно. Искаш твърде много от мен, а аз искам дори повече от теб. Къде ще  свърши тази песен? Как ще се престорим, че всичко това е правилно? Не е очаквано, даже е недотам обмислено. Искам всичко и нищо.  Не чакам вече аз. Всичко е пред мен.  За теб говоря, тебе виждам. Няма те, но си навсякъде. Ножицата къса времето на пресекулки. Изтича пясъкът в ч...
1 коментар
Прочетете още