Есе върху филма на Жан Люк Годар от 1963г. „Презрение”
Камий беше отново красива. Както всеки ден. Носеща се във въздуха леко и ефирно. Рееща се в своята самота. С леки стъпки като на пантера тя обикаляше покрива на вилата. Търсеше отговори. Намери решение. Рязко изчезна зад завесата от красив пейзаж...
След минути вече се целуваше със своя любовник. Мъжът и видя всичко. Та нали тя искаше той да ревнува. По всичко си личеше, че тя е нещастна. Но защо трябваше така да прави? Защо искаше да накара мъжа си да почувства нещо, на което не е способен, а именно ревност?
Любовта, колкото и красива, е и капризна. Незадоволена и ранима. Тя е питаща и искаща.
Тя властва и бива убита!
Гледам те, а ти презираш ме.
Виждаш ме, а аз се взирам.
С копринена кожа, ухаеща на вятър, тичам пред теб.
Нахално хитро, бавно дишам. Вдишвам рязко. Дръзко гледам. Теб!
Това бе бележка, която тя остави на леглото преди да си тръгне. Захвърли купата с плодове. Разпилявайки се върху пода, една червена ябълка застана в краката й. Камий я взе и си помисли, че понякога е трудно да наредим отново пъзела, защото той се реди само веднъж!
Излезе. И никога повече не се върна.
Камий беше отново красива. Както всеки ден. Носеща се във въздуха леко и ефирно. Рееща се в своята самота. С леки стъпки като на пантера тя обикаляше покрива на вилата. Търсеше отговори. Намери решение. Рязко изчезна зад завесата от красив пейзаж...
След минути вече се целуваше със своя любовник. Мъжът и видя всичко. Та нали тя искаше той да ревнува. По всичко си личеше, че тя е нещастна. Но защо трябваше така да прави? Защо искаше да накара мъжа си да почувства нещо, на което не е способен, а именно ревност?
Любовта, колкото и красива, е и капризна. Незадоволена и ранима. Тя е питаща и искаща.
Тя властва и бива убита!
Гледам те, а ти презираш ме.
Виждаш ме, а аз се взирам.
С копринена кожа, ухаеща на вятър, тичам пред теб.
Нахално хитро, бавно дишам. Вдишвам рязко. Дръзко гледам. Теб!
Това бе бележка, която тя остави на леглото преди да си тръгне. Захвърли купата с плодове. Разпилявайки се върху пода, една червена ябълка застана в краката й. Камий я взе и си помисли, че понякога е трудно да наредим отново пъзела, защото той се реди само веднъж!
Излезе. И никога повече не се върна.
Коментари
Публикуване на коментар