the unrelenting sparks

Часовникът изоставаше с времето. Дали се опитваше да нагмогне себе си в борбата с него. А после пък бързаше. Стрелките се движеха ожесточено. Напред, напред, напред. После пак назад, назад ... Мария не можеше да го разбере, но го приемаше. Харесваше й да се обърква. Разбира се, винаги гледаше часовника на ръката си, който никога не й изневеряваше, но този на стената в стаята й беше любим. Беше същият като нея. Всеки ден различен. С различен заряд и настроение. Часовникът беше обемист и червен. Пластмасов, а с такова хубаво тиктакане. Беше й подарък от родителите й след тяхна командировка извън страната. За да и напомня за времето. Което не чака, а има свой характер. Непроменящ се. Измерващ секундите и миговете живот. Тя се чувстваше стара. Като повяхнал божур. Беше като невинно кокиче, смачкано от калта на пролетта. Чувстваше, че дупката, ямата на младостта й няма край. Но как можеше едно младо момиче да се чувства така. Имаше приятели, с които се разбираше, но... Загледана в часовника...

Беше зима, а беше топло. Беше лято, а студът се разстилаше като ледена ръкавица. Есен – но гореща. Пролет, ала носеща всепроникващ леден полъх. На Малвина й беше студено. Тя все още носеше своята розова рокля с дантели, с която беше облечена в деня на купуването й. Куклата беше капризна като Маги, своята пораснала притежателка. Кънките за лед бяха покрити с прах и чакаха да бъдат обути. Сигурно Ивчо, внукът на собственика на къщата, скоро щеше да дойде и да ги обуе. Отново щеше да си помечтае, че ги кара. Дядо Никола обичаше своите внучета, както никой друг на света. *** Слънцето прокара пръст и докосна лицето на Малвина. Тя се пробуди от своя студен сън. Усещаше, че на тавана витаеше особен дух. Там бе първата целувка на родителите на Маги и Ивчо. Скрити от всички, те обуваха кънките и си мечтаеха, че карат. Там дядо Никола идваше много често, за да си спомни отминалите дни. Там беше мястото, което всички обичаха. Случваха се интересни неща. Там се случваха чудеса. Дядо Никола се кач...

Цветето отвори себе си към слънцето и светлината. За да получи себе си отново. в Неистов оргазъм на душата. На тялото – истеричен смях. Усмивка пълна с радост и тъга. Неистов смях в сълзи. В тъга.

Докъде трябва да стигне нещо, та да бъде оценено на 20ст. Когато преди е струвало 200 долара. Ще разберете, ако останете с мен и историята ми за едни дънки, струващи 20ст! Беше горещ ден на изток. Слънцето почти червено в своята ярост препичаше гущерите по скалните образувания, отрупани с пясъка на вечността. Беше горещо и за работниците китайци. Малки, дребни и гладни те шиеха ли шиеха. Със страст, струваща 5 долара на ден. Пот капеше от челата им. Капеше върху памучния плат в синьо. Дебел, твърд и здрав. Като нервите на бедните наемници. Те хвърляха готовите ушити продукти в колички, които профучаваха бързо покрай тях и металните им приятели шевните машини. После панталоните биваха опаковани в кашони, които на свой ред прелитаха хиляди километри, за да бъдат новият моден другар на милиони хора по цял свят. И така част от тях стигнаха до Америка. Страната на неограничените възможности. Така се чувстваше и един хомосексуалист, израстнал в горещ пустинен щат. Отишъл да учи моден бизнес ...

Когато пеперудите се уморят, Те остават без дъх. Те унищожават собствената си красота. Те умират сами, но не и в сняг. А под слънцето на собственото си превъплъщение.

Утре Е ден на мен. На бъдното и неизвестното. На всички нас, които сме се устроили в този свят на удобства. На любов, нали? Ангелът играе покер, а зарът лети над морето от звезди... Където шахът няма пионки, а хората са белите и черни квадратчета. А сиво има отвреме на време... за да се слее с дъгата, осолена от морето. Ден на звездите в черно и бяло. И на хората в цветно.

Днес вали. Сняг. Тихо и свежо е. Жената продължи да гледа прозореца. Снега там. През прозореца. Удари стената. А тя и се усмихна. Кучето на свой ред отхапа портокала, понесъл се по виниления под. Стената остана замълчана, но портокалът стана още по-оранжев и се понесе през прозореца като петел сред милионите снежинки. В 5. 5 като петел. Петльовден...