the unrelenting sparks

когато загубиш дирята, а тя загуби себе си, всичко придобива смисъл на безсмислие... когато намериш себе си, а дирята намери теб, откриваш, че времето загубило е всички нишки. и продължаваш напред. по пътя към себе си...

денят продължи да е весел и след веселия сън. в главата му беше тя. сънува я гола. по-гола, отколкото я беше 'виждал'. стана и се облече. посегна към телефона, за да я покани за сутрешно кафе. сети се, че тя го познаваше като нея - най-близката и приятелка. затова реши да действа импулсивно. така, както не правеше по принцип. в главата му беше мъгляво, по-мъгляво и от времето навън. никой не знаеше какво ще се случи през деня. нито тя. нито той. срещнаха се случайно. пак в магазина за кафе, несъбудили се от нощта още. той знаеше, че тя обича напористите мъже като силното кафе, което обичаше. а той винаги беше искал да е такъв. дори и в женското си тяло. знаеше, че всичко е толкова преходно и така относително. знаеше го не само от книгите, а и от собствения си живот. искаше да покаже на приятелката си една истинска същност на мъжа. това да бъде верен на себе си и да е смел. затова я погледна многозначително, а тя разбра. нямаше нужда от много обяснения и скоро след това, в...

имало едно време една жена. тя била женствена, красива, привлекателна, а понякога и изкусителна. но един ден, в късната утрин на една ранна есен нещо странно се случи с нея. събуждайки се след един от онези странни нейни сънища, тя стана от леглото мъж. разтегна си широките рамене и впи поглед в своята нова реалност. тази на новото си изкусително мъжко тяло. странно, но не се стресна. при предизвикателството да бъде мъж, ако и за винаги. но вътре в себе си усещаше женските енергии на природата. мислеше, както една жена би мислила. действаше - пак по нежен начин. но всичко отвън изглеждаше по друг начин. като слезе в магазина да си купи кафе, понеже беше свършило, продавачката я, т.е. го изгледа интересно. очите и разкриха своя интерес по нескрит начин. смешно - жената в мъжко тяло се усмихна не за да отвърне на интереса, а защото се почувства като истински мъж. денят продължи с подобаващото за слънчевия ден вътрешно горене от прехласването. колко съм красив/а, казваше си жената в мъжки...

Вдигаме щорите и се будим от поредния сън, от поредната среща, връзка. Но дали сме се събудили за промяната? Мадам Лиу, Лиза и Лара се събраха отново след своите неуспешни или не дотам успешни срещи на чашка топла женска солидарност, преглътвайки горчивия коктейл не дотам 'сладка' мъжка (не)подправеност. Разсъждавайки върху чашите, дозите и 'приема' на менюто на живота, те се смееха. ха-ха-ха. Прозвуча гръмовно в кафето хистеричен букет от женски гласове. И трите грации харесват мъже в различни възрастови групи. Например Гейшата е привлечена от 30-40 годишните, а Куртизанката от мъжете до 30 максимум. Над 40 до 50 години би приела в обятията си Амазонката. ок, приемаме, че всеки си има така наречения вкус. вкус? ами ако сетивата ни са толкова притъпени, че дори и вкус вече нямаме? ! това е въпрос отговор. явно. край. /до следващото продължение/

всички прилики с действителността са илюзорни... Ох нз вече какво да си облекаааа тотално се обърках! Разглезено квичи в чата 19 годишна девойка. Незнаенето за това какво точно искат жените e въпрос по-стар от света сигурно. Аз също не знам. не, не какво искам :) /е, може би малко/ Имам предвид - колко точно старо е чудеnето за това какво да си облечем, какво искаме и т.н. .... Събрали се три млади жени на кафе. Едната заговорила, другата продължила, третата довършила, но разговорът така и не завършил. Какво искат жените от един мъж? профил 1: направен от Гейшата или Мадам Лиу нормален! за бога какво значи нормален? има се предвид здрав психически и физически по възможност. не, нормален е смешно. не, нормален не е смешно. на първо място, казва Мадам Лиу, мъжът Трябва да е Нормален! следва ' творец '. това означава някакъв нормален човек на изкуството. арт мъж. може би леко непокист. свободен, фриволен?! това са само догатки. по-натам: хумористичен ! хм, на дали списващ вестник...

тихо кротко си плета тихо и вглъбено гледам себе си в теб а ти излизаш изпод плетката 10.10.10г.

Филмът на журналиста Иван Гарелов от 1979г. ни шокира, предизвиква и като че ли замайва. Камбоджа е празна, но истинска. Още първите кадри ни представят една зловеща действителност – една обезлюдена държава – страна без хора. Едно лице на истинско страдание. Видеото започва със звук от тракащи по паважа обувки. Пълна тишина е в мъртвия град Пном Пен, а е ден като ден. Сякаш дори смъртта е осиротяла. Гарелов и операторът са по следите на доктор Тиенг Терпи, съпруг на българка и баща на невръсно момченце. Изчезва безследно както хиляди други камбуджански лекари. Всъщност те всички са избити от Червените кхмери. Може би историята не познава толкова жестоки зверства, станали през 20-и век, освен зловещата Втора световна война. Не само са избити милиони души, не само че градът е празен, голямата драма е, че всичко е сторено като че ли без наказние в пълна тишина и абсолютно безвъзвратно. Да, журналистът Иван Гарелов усеща това и е потресен. В търсенето само на един доктор-призрак, той сре...