Пропускане към основното съдържание

a light tulip in the dark winter

когато загубиш дирята, а тя загуби себе си, всичко придобива смисъл на безсмислие... когато намериш себе си, а дирята намери теб, откриваш, че времето загубило е всички нишки. и продължаваш напред. по пътя към себе си...

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

На тавана

Беше зима, а беше топло. Беше лято, а студът се разстилаше като ледена ръкавица. Есен – но гореща. Пролет, ала носеща всепроникващ леден полъх. На Малвина й беше студено. Тя все още носеше своята розова рокля с дантели, с която беше облечена в деня на купуването й. Куклата беше капризна като Маги, своята пораснала притежателка. Кънките за лед бяха покрити с прах и чакаха да бъдат обути. Сигурно Ивчо, внукът на собственика на къщата, скоро щеше да дойде и да ги обуе. Отново щеше да си помечтае, че ги кара. Дядо Никола обичаше своите внучета, както никой друг на света. *** Слънцето прокара пръст и докосна лицето на Малвина. Тя се пробуди от своя студен сън. Усещаше, че на тавана витаеше особен дух. Там бе първата целувка на родителите на Маги и Ивчо. Скрити от всички, те обуваха кънките и си мечтаеха, че карат. Там дядо Никола идваше много често, за да си спомни отминалите дни. Там беше мястото, което всички обичаха. Случваха се интересни неща. Там се случваха чудеса. Дядо Никола се кач...
23 коментара
Прочетете още

С какво „Къде сте вие, д-р Тиенг Терпи и всички останали?” въздейства? (Анализ на драматургичното и журналистическото майсторство във филма)

Филмът на журналиста Иван Гарелов от 1979г. ни шокира, предизвиква и като че ли замайва. Камбоджа е празна, но истинска. Още първите кадри ни представят една зловеща действителност – една обезлюдена държава – страна без хора. Едно лице на истинско страдание. Видеото започва със звук от тракащи по паважа обувки. Пълна тишина е в мъртвия град Пном Пен, а е ден като ден. Сякаш дори смъртта е осиротяла. Гарелов и операторът са по следите на доктор Тиенг Терпи, съпруг на българка и баща на невръсно момченце. Изчезва безследно както хиляди други камбуджански лекари. Всъщност те всички са избити от Червените кхмери. Може би историята не познава толкова жестоки зверства, станали през 20-и век, освен зловещата Втора световна война. Не само са избити милиони души, не само че градът е празен, голямата драма е, че всичко е сторено като че ли без наказние в пълна тишина и абсолютно безвъзвратно. Да, журналистът Иван Гарелов усеща това и е потресен. В търсенето само на един доктор-призрак, той сре...
2 коментара
Прочетете още

The grass was greener...

The grass was greener , Душата ми е стон. Душата ми е зов. The light was brighter , Защото аз съм птица устрелена: The taste was sweeter , на смърт е моята душа ранена, The nights of wonder , на смърт ранена от любов... With friends surrounded , Душата ми е стон. Душата ми е зов. The dawn mist glowing , Кажете ми що значат среща и разлъка? The water flowing , И ето аз ви думам: има ад и мъка - The endless river , и в мъката любов! For ever and ever… Ножицата на живота се разтваря все по-широко. С единия крак слизам надолу, с другия се качвам нагоре. Непонятно ми е, бързо, бавно, някак странно. Искаш твърде много от мен, а аз искам дори повече от теб. Къде ще  свърши тази песен? Как ще се престорим, че всичко това е правилно? Не е очаквано, даже е недотам обмислено. Искам всичко и нищо.  Не чакам вече аз. Всичко е пред мен.  За теб говоря, тебе виждам. Няма те, но си навсякъде. Ножицата къса времето на пресекулки. Изтича пясъкът в ч...
1 коментар
Прочетете още