мъжът на всички жени

имало едно време една жена. тя била женствена, красива, привлекателна, а понякога и изкусителна. но един ден, в късната утрин на една ранна есен нещо странно се случи с нея. събуждайки се след един от онези странни нейни сънища, тя стана от леглото мъж. разтегна си широките рамене и впи поглед в своята нова реалност. тази на новото си изкусително мъжко тяло.
странно, но не се стресна. при предизвикателството да бъде мъж, ако и за винаги. но вътре в себе си усещаше женските енергии на природата. мислеше, както една жена би мислила. действаше - пак по нежен начин. но всичко отвън изглеждаше по друг начин.
като слезе в магазина да си купи кафе, понеже беше свършило, продавачката я, т.е. го изгледа интересно. очите и разкриха своя интерес по нескрит начин.
смешно - жената в мъжко тяло се усмихна не за да отвърне на интереса, а защото се почувства като истински мъж.
денят продължи с подобаващото за слънчевия ден вътрешно горене от прехласването. колко съм красив/а, казваше си жената в мъжки дрехи. беше ги взела от брат си, който беше извън града. добре, че бяха един номер. мислеше си, ако се снимаше за спомен, дали някой щеше да й повярва, че това е тя. какво беше това чудо? дали не сънуваше...
полът е интересна дреха. можеш да я променяш, да я сваляш, да я обличаш, да я переш, да я почистваш... а когато остарее, да я изхвърлиш.
беше вече следобед, а скоро най-вероятно щеше да се види със своите приятелки от квартала. реши да им напише смс-и и на двете, че днес няма да могат да се видят. така и направи. но реши, че трябва да ги види със своето гордо мъжко тяло. така и направи. следва продължение