Пропускане към основното съдържание

A blind date vs. being blind on a date?


всички прилики с действителността са илюзорни...

Ох нз вече какво да си облекаааа тотално се обърках!
Разглезено квичи в чата 19 годишна девойка.
Незнаенето за това какво точно искат жените e въпрос по-стар от света сигурно.
Аз също не знам. не, не какво искам :) /е, може би малко/
Имам предвид - колко точно старо е чудеnето за това какво да си облечем, какво искаме и т.н. ....
Събрали се три млади жени на кафе. Едната заговорила, другата продължила, третата довършила, но разговорът така и не завършил. Какво искат жените от един мъж?

профил 1: направен от Гейшата
или Мадам Лиу

нормален! за бога какво значи нормален? има се предвид здрав психически и физически по възможност. не, нормален е смешно. не, нормален не е смешно. на първо място, казва Мадам Лиу, мъжът Трябва да е Нормален!
следва 'творец'. това означава някакъв нормален човек на изкуството. арт мъж. може би леко непокист. свободен, фриволен?! това са само догатки.
по-натам: хумористичен! хм, на дали списващ вестник Стършел, но все пак човек-дух-на-компанията например. да се смее! ами да, какво по-готино от това да си се смеете, гъделичкате, попикавате, преливате, превивате от смях и веселост! да забравим за сълзите! :)
идва фундаментът: ПОЛОЖИТЕЛЕН ок, тук вече май всички ще се съгласим да гледаме по-положително взаимно на живота. трябва ли ни някой песимист, за когото чашката винаги да е наполовина празна? не!
любимото ми: уравновесен оня ден пътувам в рейса. една жена се развика на някакъв мъж. от кога жените викат повече от мъжете? по-добре, мъжете да си викат! /всъщност, айде не, мерси!/
хммм...Висок! с и без модерните токове, жените обичаме да се чувствам нежни, деликатни създания спрямо мъжете. да усещаме закрила! да!
:))) Гъвкав!!! типичната Гейша би желала един гъвкав мъж до себе си. иначе защо е учила толкова много балет, танци, гимнастика или там нещо друго. но не си мислете, че гъвката Гейша ще цени само гъвкав Мъж. не. тя иска мъж с гъвкав ум, темперамент, либерален може би. променящ се, а не закостеняла консерва. разбира се, не непременно някакъв шизофреник с невъобразимо раздво-три-ение на личността. а просто някой, който да е интересно развиващ се :)
... ред е на ... дух-о-вен духовен! значи духовен. духовната връзка между двамата индивида във връзката е мощно средство за щастие и развиващо се щастие. щастие, което продължава и след някакви трансформации. имам предвид, да не е лѫкавъ. това на старобългарски е лукав, думата е може да се прочете и като 'лъкав'. чудя се, дали не идва от 'лък'? може би с лъка човек се прицелва в друг човек, а на върха на острието може да има 'отрова' от нещо дяволско, тайно, вещо, лисичо, игриво, долно, ехидно и т.н., и т.н. ...
защото все пак при наличието на истинска искреност, каквато един духовен човек има със самия себе си, а в духовните връзки ние показваме само и единствено себе си, защо да се лъжем?! ...
може в този ред на мисли се чудите къде стои сексът?
не сме толкова набожни нашият екип от три жени. спокойно.
сексът е без коментар. той е задължителен и много важен и е тъкмо това, което свързва първия, следващия и последния профил жени :)

профил 2: от Куртизанката
или Лиза

Лиза предпочита силни мъже. това ще рече силни. и физически, и емоционално, и психически, и както се сетите!
мъжът трябва да е силен! хаха. мъжът трябва да е мъж и това определено не е смешно...
на второ място, но не и по-важност: добър. чудехме се дали жените искаме непременно добро момче. не. не непременно. не и на 100%. поне на 90. не че трябва да ни бие /понякога може така да стане забавно интересно, за да го заобичаме повече :)/, а просто да е добър човек. това включва щедрост, но за това по-късно. 'към мен задължително, към другите - не държа!'
следва прекрасното качество, на което мъже, моля, обърнете внимание! ЛИДЕР
Лидер е силна черта на силния мъж. тропащ по масата в офиса и нежен вкъщи. това се свързва и със следващото в списъка, а именно: грижовният мъж
оох, че добре звучи..../тук звуча замечтано/
да се грижи, както татко се грижеше за малкото момиченце отдавна. да мисли, да се сеща, да е всеотдаен. абе, татко! :)))
ох, че сладко, таткооо, гушлив попада диретно след грижовен. мъже, може да се смеете, но ние сме сериозни. мнооого сериозни!!! ;)
гушлив е рядко срещан тестостеронест тип мъж, който ни е адски, ама адски сладък! крехка, сладка жена, гушната от силен лидерски мъж е красота, не е ли?!?!?!
е. единодушно.
ето така идва и забавният. ами, как иначе! гушка ни, без малко да ни 'повие', мъжът трябва и да ни разсмее! с виц или не в кафето е хубаво да звучи мек кънтящ женски глас, та нали смехът е здраве, мили мъже!
пак там в кафето, а и на други социални места се среща най-добре истински мъжкото качество, наречено: щедрост! Щедър е категория мъж, който е толкова ценен, колкото не можете да си представите.
може би е до светоусещане, може би до себеусещане, щедростта си е щедрост.
мъже, искаме поне от време на време да плащате сметките вие и то сами да се сещате, а не само, когато ви кажем ние...разбира се, с нежения ни поглед на невинни сърнички...
важно, много важно, хипер важно е да е УМЕН
умният мъж е по-красив и от красивия. сещам се за филма 'красив ум'. да, абсолютни синоними. умният мъж е секси. той е толкова привлекателен, колкото блонди е за вас, навярно.
Умен е мъжът, за когото и трите с две ръце гласувахме. да, в кафето, пишейки важните мъжки качества, ние наистина вдигнахме ръце! хаха, почти и крака, но от смях по невъзможността или по-скоро по забавата ни .... :)

следва жената Амазонката. ядяща мъже? не, само плюеща ги :))
или Лара. /Крафт - от немски: 'сила'/

сексът, интелегентността присъстват отново тук. и в третия последен профил умният сексуален мъж е на почит, почти на изчезване? не, положителни сме във всичките ни качества, които искаме, съотвено, вярваме в съществуването им.
следва стар да, именно стар! което ще рече с опит, знаещ, вещ, е не вещер, спокойно :) просто улегнал. понякога имаме нужда от мъж-мъж.
РОК стилът рок в музиката е стил на живот, стил на мислене, направо цяла философия! рокаджиите са мъже, харесвани от доста жени. поне от нас са. тук следва плавно и китарата
китарата е атрибут на рокаджията, силен инструмент-привличащ съвременната Амазонка.
тя е силно магнетизирано-залепена от високият мъж, забележете, С коса!
какво ли не би дала Лара за един висок мъж с коса. не обича плешивите. е, нали всеки си има своя вкусове... ;)
натрупал доста и то всякакви опитности, 'старият' мъж - старото куче, трябва да обича палатките! ама то е просто за-дъл-жи-тел-но! палаткаджия, където с Амазонката да се премятат, къпат по реки и язовири, варят силно кафе в джезве. има романтика! горска при това!
като един прекрасен последен завършек, един лек щрих към типа на Лара ще дойде силният и властен характер. каква обаятелснот само би излъчвал един такъв мъж. и после как да не се влюбиш. ооох..
помислете си, драги мъже, и възпитавайте в себе си това качество.
сила, воля на духа. може да тренирате нещо. спортът, казват, калява!

и така. общо взето това бяха нашите щрихи по моделите на имагинерните ни мъже-примери.
други качества също биха могли да влязат добре в синхрон с тях. или пък някакъв микс, различен от всичко дотук.

с любов,
Ние Жените :)
/целувка/
;)

Коментари

  1. hahah..milo, mn dobreee...MADAM LIU, Ne lui ..super sii

    ОтговорИзтриване
  2. darling, dosta sa mi se promenili iziskvaniqta za polovin godina...hmm, hubavo e che go napisa togava tozi material..sega vijdam kolko sum nepostoqnna...tezi ne6ta produljavat da sa vajni, no opredeleno ne sa nomer 1- osobeno tova s kitarata i rockut..haha :PP love u

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

На тавана

Беше зима, а беше топло. Беше лято, а студът се разстилаше като ледена ръкавица. Есен – но гореща. Пролет, ала носеща всепроникващ леден полъх. На Малвина й беше студено. Тя все още носеше своята розова рокля с дантели, с която беше облечена в деня на купуването й. Куклата беше капризна като Маги, своята пораснала притежателка. Кънките за лед бяха покрити с прах и чакаха да бъдат обути. Сигурно Ивчо, внукът на собственика на къщата, скоро щеше да дойде и да ги обуе. Отново щеше да си помечтае, че ги кара. Дядо Никола обичаше своите внучета, както никой друг на света. *** Слънцето прокара пръст и докосна лицето на Малвина. Тя се пробуди от своя студен сън. Усещаше, че на тавана витаеше особен дух. Там бе първата целувка на родителите на Маги и Ивчо. Скрити от всички, те обуваха кънките и си мечтаеха, че карат. Там дядо Никола идваше много често, за да си спомни отминалите дни. Там беше мястото, което всички обичаха. Случваха се интересни неща. Там се случваха чудеса. Дядо Никола се кач

С какво „Къде сте вие, д-р Тиенг Терпи и всички останали?” въздейства? (Анализ на драматургичното и журналистическото майсторство във филма.)

Филмът на журналиста Иван Гарелов от 1979г. ни шокира, предизвиква и като че ли замайва. Камбоджа е празна, но истинска. Още първите кадри ни представят една зловеща действителност – една обезлюдена държава – страна без хора. Едно лице на истинско страдание. Видеото започва със звук от тракащи по паважа обувки. Пълна тишина е в мъртвия град Пном Пен, а е ден като ден. Сякаш дори смъртта е осиротяла. Гарелов и операторът са по следите на доктор Тиенг Терпи, съпруг на българка и баща на невръсно момченце. Изчезва безследно както хиляди други камбуджански лекари. Всъщност те всички са избити от Червените кхмери. Може би историята не познава толкова жестоки зверства, станали през 20ти век, освен зловещата Втора световна война. Не само са избити милиони души, не само че градът е празен, голямата драма е, че всичко е сторено като че ли без наказние в пълна тишина и абсолютно безвъзвратно. Да, журналистът Иван Гарелов усеща това и е потресен. В търсенето само на един доктор-призрак, той сре

Часовник

Часовникът изоставаше с времето. Дали се опитваше да нагмогне себе си в борбата с него. А после пък бързаше. Стрелките се движеха ожесточено. Напред, напред, напред. После пак назад, назад ... Мария не можеше да го разбере, но го приемаше. Харесваше й да се обърква. Разбира се, винаги гледаше часовника на ръката си, който никога не й изневеряваше, но този на стената в стаята й беше любим. Беше същият като нея. Всеки ден различен. С различен заряд и настроение. Часовникът беше обемист и червен. Пластмасов, а с такова хубаво тиктакане. Беше й подарък от родителите й след тяхна командировка извън страната. За да и напомня за времето. Което не чака, а има свой характер. Непроменящ се. Измерващ секундите и миговете живот. Тя се чувстваше стара. Като повяхнал божур. Беше като невинно кокиче, смачкано от калта на пролетта. Чувстваше, че дупката, ямата на младостта й няма край. Но как можеше едно младо момиче да се чувства така. Имаше приятели, с които се разбираше, но... Загледана в часовника