денят продължи да е весел и след веселия сън. в главата му беше тя. сънува я гола. по-гола, отколкото я беше 'виждал'.
стана и се облече. посегна към телефона, за да я покани за сутрешно кафе. сети се, че тя го познаваше като нея - най-близката и приятелка.
затова реши да действа импулсивно. така, както не правеше по принцип.
в главата му беше мъгляво, по-мъгляво и от времето навън.
никой не знаеше какво ще се случи през деня. нито тя. нито той.
срещнаха се случайно. пак в магазина за кафе, несъбудили се от нощта още.
той знаеше, че тя обича напористите мъже като силното кафе, което обичаше. а той винаги беше искал да е такъв. дори и в женското си тяло.
знаеше, че всичко е толкова преходно и така относително. знаеше го не само от книгите, а и от собствения си живот.
искаше да покаже на приятелката си една истинска същност на мъжа. това да бъде верен на себе си и да е смел.
затова я погледна многозначително, а тя разбра.
нямаше нужда от много обяснения и скоро след това, въпреки свенливостта и, те пиеха кафе на пейката пред магазина. тя разкаваше за себе си, а той вече знаеше всичко. правеше се на разбиращ - тя имаше нужда от добър слушател.
денят мина прекалено бързо, а вечерта избърза още повече. есента беше дошла, но за малко. времето беше топло за мрака, който обитаваше в момента. кестените падаха и удряха разярено земята. той я изпращаше на същото място, откъдето започна денят им.
тя все така приказлива, а той все така разбиращ, докато не се срещнаха в топлината на прегръдката, от която имаха нужда.
когато се прибра вкъщи, той отнесе със себе си нейния парфюм, нежната обвивка на нощта и загадъчните мисли за нея.
когато се събуди на сутринта, телефонът иззвъня. беше тя. но вече вдигна нейната приятелка. жената в мъжко тяло за малко.
всичко се случи като на магия. това чу и в телефонната слушалка... всичко беше
една магия.
Много романтично, за съжаление така не става в живота :)
ОтговорИзтриване