Пропускане към основното съдържание

Down on the West Coast, they got a sayin' "If you're not drinkin', then you're not playin'" But you got the music You've got the music in you, don't you? Down on the West Coast, I get this feeling Like it all could happen that's why I'm leaving You for the music You for the music, it's true, it's true You're feeling hard to push away, I'm feelin' hot to the touch You say you miss me and I wanna say I miss you so much But something keeps me really quiet, I'm alive I'm a-lush Your love, your love, our love I can see my baby swingin' His Parliament's on fire and his hands are up On the balcony and I'm singing Ooh baby, ooh baby, I'm in love I can see my sweet boy swayin' He's crazy y Cubano como yo my love On the balcony and I'm saying Move baby, move baby, I'm in love Down on the West Coast, they got their icons Their silver starlets, their Queens of Saigons And you got the music You've got the music in you, don't you? Down on the West Coast, they love their movies Their golden gods and rock and roll groupies And you got the music You've got the music in you, don't you? You push it hard, I pull away, I'm feeling hotter than fire I guess that no one ever really made me feel that much higher Te deseo, cariño, boy, it's you I desire Your love, your love, our love I can see my baby swingin' His Parliament's on fire and his hands are up On the balcony and I'm singing Ooh baby, Ooh baby, I'm in love I can see my sweet boy swayin' He's crazy y Cubano como yo my love On the balcony and I'm saying Move baby, move baby, I'm in love I can see my baby swingin' His Parliament's on fire and his hands are up On the balcony and I'm singing Ooh baby, Ooh baby, I'm in love I can see my sweet boy swayin' He's crazy y Cubano como yo my love On the balcony and I'm saying Move baby, move baby, I'm in love Read more: Lana Del Rey - West Coast Lyrics | MetroLyrics

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

На тавана

Беше зима, а беше топло. Беше лято, а студът се разстилаше като ледена ръкавица. Есен – но гореща. Пролет, ала носеща всепроникващ леден полъх. На Малвина й беше студено. Тя все още носеше своята розова рокля с дантели, с която беше облечена в деня на купуването й. Куклата беше капризна като Маги, своята пораснала притежателка. Кънките за лед бяха покрити с прах и чакаха да бъдат обути. Сигурно Ивчо, внукът на собственика на къщата, скоро щеше да дойде и да ги обуе. Отново щеше да си помечтае, че ги кара. Дядо Никола обичаше своите внучета, както никой друг на света. *** Слънцето прокара пръст и докосна лицето на Малвина. Тя се пробуди от своя студен сън. Усещаше, че на тавана витаеше особен дух. Там бе първата целувка на родителите на Маги и Ивчо. Скрити от всички, те обуваха кънките и си мечтаеха, че карат. Там дядо Никола идваше много често, за да си спомни отминалите дни. Там беше мястото, което всички обичаха. Случваха се интересни неща. Там се случваха чудеса. Дядо Никола се кач
23 коментара
Прочетете още

С какво „Къде сте вие, д-р Тиенг Терпи и всички останали?” въздейства? (Анализ на драматургичното и журналистическото майсторство във филма.)

Филмът на журналиста Иван Гарелов от 1979г. ни шокира, предизвиква и като че ли замайва. Камбоджа е празна, но истинска. Още първите кадри ни представят една зловеща действителност – една обезлюдена държава – страна без хора. Едно лице на истинско страдание. Видеото започва със звук от тракащи по паважа обувки. Пълна тишина е в мъртвия град Пном Пен, а е ден като ден. Сякаш дори смъртта е осиротяла. Гарелов и операторът са по следите на доктор Тиенг Терпи, съпруг на българка и баща на невръсно момченце. Изчезва безследно както хиляди други камбуджански лекари. Всъщност те всички са избити от Червените кхмери. Може би историята не познава толкова жестоки зверства, станали през 20ти век, освен зловещата Втора световна война. Не само са избити милиони души, не само че градът е празен, голямата драма е, че всичко е сторено като че ли без наказние в пълна тишина и абсолютно безвъзвратно. Да, журналистът Иван Гарелов усеща това и е потресен. В търсенето само на един доктор-призрак, той сре
1 коментар
Прочетете още

Часовник

Часовникът изоставаше с времето. Дали се опитваше да нагмогне себе си в борбата с него. А после пък бързаше. Стрелките се движеха ожесточено. Напред, напред, напред. После пак назад, назад ... Мария не можеше да го разбере, но го приемаше. Харесваше й да се обърква. Разбира се, винаги гледаше часовника на ръката си, който никога не й изневеряваше, но този на стената в стаята й беше любим. Беше същият като нея. Всеки ден различен. С различен заряд и настроение. Часовникът беше обемист и червен. Пластмасов, а с такова хубаво тиктакане. Беше й подарък от родителите й след тяхна командировка извън страната. За да и напомня за времето. Което не чака, а има свой характер. Непроменящ се. Измерващ секундите и миговете живот. Тя се чувстваше стара. Като повяхнал божур. Беше като невинно кокиче, смачкано от калта на пролетта. Чувстваше, че дупката, ямата на младостта й няма край. Но как можеше едно младо момиче да се чувства така. Имаше приятели, с които се разбираше, но... Загледана в часовника
10 коментара
Прочетете още