ок, за да не си загубя читателите в блога ми, реших да го дам по-позитивно, а именно и така се чувствам междудругото ;)
реших да пиша за Велинград, защото ми се пише.
искам да лея думи на белия екран, така както едно време са се изливали думи върху белите листа.
и така, във Велинград беше чудно. чудно не е точната дума всъщност. бих казала изначално уравновесяващо моя дух и душа.
горещ градус на джакузи, леден вятър от гората и обратното.
лека прохлада, пронизваща телата ни в приятния басейн.
снимки, много снимки. всякакви. бяхме подготвени дори за подводни изживявания хаха. след като са готови, ще кача задължително ;)
тааа. разходка с един симпатичен човек с таксито също вля енергия и сили в нас.
да, той имаше добрата воля да ни покаже къде именно се крият' местните добри' хотели. за следващия път сме решили да посетим хотел Макси. красиво място в борова гора на хълм, гледащ целия град. а вечерта дори светеха целите четири на брой сгради, представляващи хотел Макси. подобно на хижи от едно време, хотелът крие в себе си вече може би 2 години мъдростта на гората, гордостта на гледката и радостта на хората, посетили го.
разходихме се и до едно езеро на име Клептуза. патки три на брой нахално ни обърнаха гърбове, та не можах добре да ги фотографирам. наклонени върби. ремонтни дейнности и мнооого свеж въздух.
това е Велинград :) град на туризма по името на партизанката Вела. 22 годишна мома убита от фашистите...
в нейна памет ще кажа:
една бе тя... и бе силна. опиянена от промяната, дишаща огън млада жена.
дали въздухът и даде това що тя вече бе взела.
една бе тя и бе възсилна дребничка мома.
дело на гора, земя, дело може би на свобода...
Коментари
Публикуване на коментар