the unrelenting sparks

Once upon a time there was this little girl called Mina. She used to live in the woods. Her home was just a little hut where she lived by herself. Almost. Because she had a puppy. She didn’t feel alone at all. She had all the freedom in world living with her puppy in the woods. All the sunshine during the day. And all the moonshine during at night. She was a curious girl. That is why she talked to the animals living nearby. Mina loved the sun and the cold stream water. She didn’t like shoes though. Walking on bare feet she felt better her Mother – the Nature. Once while walking and singing with the birds, she found a strange house she never had seen before. She walked around and sat in front of the big hut. She waited and waited and waited. And saw nobody. She felt some strange energy. A great source of life there. Finally, the little girl decided to stop waiting and go back to her small hut, to her home. Not far from the strange big hut she saw a dark figure. A figure of a big perso...

You came in my life like a vast comet, lightening the dark sky… clearing up the dust of time… You are my daydream, my insomnia at night… You on my wheel of fortune… Beyond the Milky way, I am waiting for you Bluegreen shadows of sorrow… You are in my tears, in my smile, in my laughter My mind protests against you in me The unthinkable way I behave, which I believe in Should I stop or should I go go on … you are the light in my dark room, the shadow of my light day… You came in my life like a vast comet.

Часовникът изоставаше с времето. Дали се опитваше да нагмогне себе си в борбата с него. А после пък бързаше. Стрелките се движеха ожесточено. Напред, напред, напред. После пак назад, назад ... Мария не можеше да го разбере, но го приемаше. Харесваше й да се обърква. Разбира се, винаги гледаше часовника на ръката си, който никога не й изневеряваше, но този на стената в стаята й беше любим. Беше същият като нея. Всеки ден различен. С различен заряд и настроение. Часовникът беше обемист и червен. Пластмасов, а с такова хубаво тиктакане. Беше й подарък от родителите й след тяхна командировка извън страната. За да и напомня за времето. Което не чака, а има свой характер. Непроменящ се. Измерващ секундите и миговете живот. Тя се чувстваше стара. Като повяхнал божур. Беше като невинно кокиче, смачкано от калта на пролетта. Чувстваше, че дупката, ямата на младостта й няма край. Но как можеше едно младо момиче да се чувства така. Имаше приятели, с които се разбираше, но... Загледана в часовника...

Беше зима, а беше топло. Беше лято, а студът се разстилаше като ледена ръкавица. Есен – но гореща. Пролет, ала носеща всепроникващ леден полъх. На Малвина й беше студено. Тя все още носеше своята розова рокля с дантели, с която беше облечена в деня на купуването й. Куклата беше капризна като Маги, своята пораснала притежателка. Кънките за лед бяха покрити с прах и чакаха да бъдат обути. Сигурно Ивчо, внукът на собственика на къщата, скоро щеше да дойде и да ги обуе. Отново щеше да си помечтае, че ги кара. Дядо Никола обичаше своите внучета, както никой друг на света. *** Слънцето прокара пръст и докосна лицето на Малвина. Тя се пробуди от своя студен сън. Усещаше, че на тавана витаеше особен дух. Там бе първата целувка на родителите на Маги и Ивчо. Скрити от всички, те обуваха кънките и си мечтаеха, че карат. Там дядо Никола идваше много често, за да си спомни отминалите дни. Там беше мястото, което всички обичаха. Случваха се интересни неща. Там се случваха чудеса. Дядо Никола се кач...

Цветето отвори себе си към слънцето и светлината. За да получи себе си отново. в Неистов оргазъм на душата. На тялото – истеричен смях. Усмивка пълна с радост и тъга. Неистов смях в сълзи. В тъга.

Докъде трябва да стигне нещо, та да бъде оценено на 20ст. Когато преди е струвало 200 долара. Ще разберете, ако останете с мен и историята ми за едни дънки, струващи 20ст! Беше горещ ден на изток. Слънцето почти червено в своята ярост препичаше гущерите по скалните образувания, отрупани с пясъка на вечността. Беше горещо и за работниците китайци. Малки, дребни и гладни те шиеха ли шиеха. Със страст, струваща 5 долара на ден. Пот капеше от челата им. Капеше върху памучния плат в синьо. Дебел, твърд и здрав. Като нервите на бедните наемници. Те хвърляха готовите ушити продукти в колички, които профучаваха бързо покрай тях и металните им приятели шевните машини. После панталоните биваха опаковани в кашони, които на свой ред прелитаха хиляди километри, за да бъдат новият моден другар на милиони хора по цял свят. И така част от тях стигнаха до Америка. Страната на неограничените възможности. Така се чувстваше и един хомосексуалист, израстнал в горещ пустинен щат. Отишъл да учи моден бизнес ...

Когато пеперудите се уморят, Те остават без дъх. Те унищожават собствената си красота. Те умират сами, но не и в сняг. А под слънцето на собственото си превъплъщение.

Утре Е ден на мен. На бъдното и неизвестното. На всички нас, които сме се устроили в този свят на удобства. На любов, нали? Ангелът играе покер, а зарът лети над морето от звезди... Където шахът няма пионки, а хората са белите и черни квадратчета. А сиво има отвреме на време... за да се слее с дъгата, осолена от морето. Ден на звездите в черно и бяло. И на хората в цветно.

Днес вали. Сняг. Тихо и свежо е. Жената продължи да гледа прозореца. Снега там. През прозореца. Удари стената. А тя и се усмихна. Кучето на свой ред отхапа портокала, понесъл се по виниления под. Стената остана замълчана, но портокалът стана още по-оранжев и се понесе през прозореца като петел сред милионите снежинки. В 5. 5 като петел. Петльовден...

it definetely sounds like a song but actually it's sth more. it has an exclamation mark. and is sth to be explicited. life. a short word whispering out of its simplicity... life. a dream or here-and-now? life. the irresistable force driving us. driven by god. love. love actually. actually is life... standing in front of 2010, sitting comfortably in my bed, thinking about the future and the past i'm alone. the cell is not ringing. it's quiet. i'm grasping the moment. and that moment is just breathing. a light breath just before the same play is played again but with different plot, heroes and heroines. place and time unknown. conditions - unpredictable. desires - steady and waiting to overflow. two swords and two words. yes or no. here or there... what about our community? although it's crowded, it is still lonely in its metal shell. a shivering thief... done?! waiting for the miracle? always looking forward? well, we are trying to be here, to live now, but what we a...